Археолози от Националния исторически музей проучват средновековния манастир “Св. Йоан Продром” в Ахтопол 

За трета поредна година екип на Националния исторически музей (НИМ), под ръководството на директора на музея - доц. д-р Бони Петрунова, започна археологическите изследвания на средновековния манастир “Св. Йоан Продром” в Ахтопол. Това съобщиха от музейната институция.
Археолозите от НИМ продължават да разкриват тайните на загадъчния манастир, предполагаемо убежище на Агатополския митрополит, като през миналата година в наоса на църквата бяха открити два вкопани в скалата гроба, в които по всяка вероятност са погребани починали митрополити.
НИМ са възобновили разкопките в района през 2020 г. , след като по обекта не е работено в продължение на десетилетие. Манастирът се намира южно от пристанищния залив на Ахтопол. Сред местните хора той е известен още като “Свети Яни”.
Според доц. Петрунова този, някога могъщ манастир е бил често поругаван и разрушаван в миналото, което го прави доста голямо предизвикателство в научно отношение. Подобна констатация се потвърждава и от откритите на обекта гюлета, датиращи от казашките нападения през XVI– XVII в., описани в една анонимна приписка от богослужебна книга: “През 1623 г. казаци със седемнайсет “Чайки” опустошиха град Агатопол… Вързаха монасите на манастира, взеха ги със себе си и отидоха в Созопол…”, отбелязва тя. Надяваме се проучванията да открият нови доказателства за важната историческа роля на Ахтопол през вековете, като това ще даде и възможност да се разкрият подробности свързани с архитектурата и оформлението на манастира, както и за ежедневния живот на неговите обитатели, посочва директорът на НИМ.

Само за първите няколко дни от тазгодишните разкопки вече са разкрити интересни културни ценности, като монета на византийския император Лъв VI (886-912). За Лъв VI Философ (или Мъдри) се знае, че той е този, който принуждава Симеон I Велики да прекъсне 30-годишния мир, наложен от Борис I Михаил. Според различни източници, под давление на любовницата си Зоя Зауцена и баща й Стилиан Зауца, Лъв VI премества тържището за българските стоки от Константинопол в Солун и ги облага с тежки данъци, а след това пренебрегва пратениците на Симеон I (Рашев, 2007), като през лятото на 896 г. Симеон I предприема първия си поход към Константинопол, в резултат на който България получава от Византия територии между Черно море и Странджа (Златарски 1994). /ИРС