Приложенията за доставки по домовете на храни и всички необходими стоки станаха толкова популярни, че изостри конкуренцията между тях. Само с един клик на телефона ти доставят хляб, мляко, пелени за бебето или каквото не си купил от магазина. Подобно е положението в село Табачка, където „приложението“ в услуга на възрастните хора се казва... Пепа Йотова. И е кмет. Ето как работи то.
„Обслужваме възрастните хора с каквото можем, помагаме им. Сега нося поръчките от вторник, защото днес е петък, а ще взема тези от петък и ще им ги донеса във вторник. Събирам им парите от сметката, която връщам пък в магазина. Пазарувам в Иваново и пътувам“, обяснява схемата Пепа Йотова, която е наследила тази практика от предшественичката си на кметския пост Петранка Драганова.
Потегляме с личния й автомобил за разнос. В багажника са разпределени в чанти покупките с бележки - касова за разходите и друга с името на получателя. Десетина възрастни хора чакат приложението „Йотова“ да им позвъни на вратата.
Първа е леля Пенка. Вече е на 85 години, но възрастта изобщо не й личи - енергична, жизнена и с актуален поглед върху всички събития в държавата. Радиото е закачено на прозореца и „Хоризонт“ й е другарче. Поръчала е хляб, мляко, кайма, кренвирши - все неща, които не растат в градината, както самата тя казва. 31.48 лв е сметката. Възрастната жена бързо приготвя лев и петдесет с едра банкнота, за да улесни доставчика в рестото.
Много съм доволна от кметицата Пепа, както и от предишната Петранка - грижат се за нас. Голяма градина имам, но вече не е я работя всичката, че нямам сили, казва жената и около нея веднага пристигат пет-шест малки котета в очакване на покупки и за тях. Ще почакат - кренвирши ще докарат следобед.
Не се бавим много в приказки, защото другите чакат. Пак влизаме в колата и продължаваме по стръмните улички на Табачка - чудно село в каньона на Черни Лом.
„Децата им ги няма, по чужбина са на всички и нямат кого да пратят до магазина. Разбира се, че не им вземам повече пари - то това остана! Тези хора нямат други доходи, освен пенсиите си. От децата си не искат да вземат. Не съм точно като приложенията за доставка, защото всъщност не печеля нищо, но сърцето ми казва, че трябва да го правя така, както го е правила и Петранка Драганова преди мен. Ние вървим по техния път и един ден, да се надяваме, и за нас ще има кой да се погрижи“, споделя Пепа Йотова, докато шофира.
Спираме в горната част на селото. На пейката е следващият клиент - Елена Пенчева, току преди няколко дни навършила 90 години. Нейната сметка е 9.13 лв. Хигиенни материали, хляб, мляко и пъпеш. Прищевки, както самата „клиентка“ ги нарича. Дава 10 лева и точно 13 стотинки - в портмонето й има изобилие от дребни. Рестото допълва монетното отделение.
„Много съм благодарна аз. Тези 90 години ми ги е дал Господ, никой друг. Благодаря на Господ, че ми ги даде добри старините. Допреди месец вървях и работех без да спра, но нещо се разболях и по не ми е добре, но пак се справям. Сама живея, защото синът ми отиде в чужбина. Имаше двама сина студенти във Варна и трябваше да ги издържа. Вече внуците свършиха с ученето и през октомври синът ми ще си дойдат. Не ми тежи, че съм сама, защото знам, че е за хубаво - децата да се изучат, да имат всичко, да си хванат пътя. Аз съм лесна. Кметицата като ме наглежда, още по-доволна съм. Да даде Господ здраве и добри старини всекиму!“, завършва с благословия Елена Пенчева.
Някога в селото е имало два магазина и кръчма, но сега са останали предимно самотни старци, които умеят да се радват на дните си. Заради децата, заради парите, заради работата в много български села от години работят приложения за доставки на храна и лекарства. Само имената им са различни и нямат конкуренция.
Ася ПЕНЧЕВА
Кореспондент на БНР в Русе