Някак, без да искаме, бавно, като есенна мъгла, в нашето ежедневие се спусна вялостта. Обхвана ни безразличие от случващото се: от това кой крив, кой прав за скъпия газ и ток, от безмисления спор с Русия ли сме, или с Европейския съюз, от това кой лъже и кой не за клетото ни състояние на икономиката, от това, че няма контрол за непосилните цени, от това, че от сутрин до вечер десетки експерти /и те доста често са „експерти“/ говорят за политика и политики, без да става ясно какво следва от това; от това, че България била над всичко - заимстван текст от германския химн; от това, че... е, стига толкова, вие, читателите, ще продължите.
За съжаление, тази вялост е превзела и Русе. Вижда се. Умориха се хората да пишат и протестират срещу замърсяването на въздуха. Говорим за непочистени и разкопани улици, за разрушаване на архитектурното наследство, за изчезналия предприемачески дух. Говорим тези неща в тесен кръг, защото го няма прословутото русенско гражданско общество. Остана само общественото недоволство.
Хайде, стига с този песимизъм!
Нека напиша нещо хубаво за Русе, който град заслужава много повече. Убеден съм, че ще съумеем да му върнем славата на град сред първите на Долния Дунав!
Русе се гордее и живее с миналото си. Всяка стъпка в настоящето и бъдещето започва оттам. Името на града е изписано на географските карти от древността до днес. Определят го като голям кастел на Дунава, пристанище с флота; столица на Дунавския вилает; голям стопански и културен център в Княжество България; търговска метрополия с банкови клонове. Има го и в книгата за Нобелови награди - като роден град на Елиас Канети.
Ако един ден се състави книга „За първи път в България“, тя със сигурност ще започва с Русе. Повече от сто първи неща са станали в този град. Запознайте се с тях. Публикувани са във всички възможни средства за комуникация. Знам, че се знаят, но не от всички. И Атинската демокрация е от пети век преди Христа, но се популяризира като пример и до днес.
А Русе има всички основания и дадености да бъде благословен най-вече от географското си разположение - на оживения път към Европа и от Европа по Дунав към Близкия изток. Пръв между българските градове преди и след Освобождението. Приел и запазил през годините европейското си влияние - като носталгия, но и като амбиция.
Неповторим е най-вече откъм стопанската предприемчивост и общуването с културните ценности на стария континент. Така характерните архитектурни ансамбли, са израз на материален и духове стремеж на хора свободни, с възможности и интелект, с отношение към красотата на живота.
Красив град е бил Русчук като столица на обширен вилает от Дунава до Ниш.
Единствен град-столица по българските земи до Освобождението!
Привличал с оживлението по улиците, финансовите взаимоотношения с първите банкови клонове, с истинското желание на турската администрация да бъде „по европейски терк“. И съвсем естествено е да се открият консулства, които да информират европейските държави за ставащото в града и вилаета. В докладите до своите правителства почти всички завършват с поздрава: „от красивия и интересен Русчук, който прилича на градовете от Изтока и от Ориента, и на нашите“. Русчук привлича пътешественици, търговци, политици, писатели. Записват видяното в дневниците си за да го споделят с нас и поколенията след нас.
Русе пази любопитните и интимни спомени на стария град.
Помни тайните срещи на първите масони, среднощните заседания на революционерите в читалище „Зора“.
Помни дипломатическите кавги на консулите в хотел „Исляххане“ по въпроса за освобождението на България.
Помни стоновете на ранените и пребити четници във вилаетския конак.
Помни русофилското съзаклятие.
Помни тайното спасение от опожаряване.
Помни любовните срещи на валията с жената на германския консул.
Много са потайностите и доказателствата за живота в този неспокоен град
Затова е толкова обичан и толкова мразен в развитието си - от Сексагинта Приста до днес.
В миналото и сега Русе е запазено име и известност с театрото, баловете, сказките, модните салони, роклите „Шантиклер“, обувките „Саламандър“, радиоапаратите „Бралт“, модната фабрика „Арда“, виенските кафенета, модерните хотели и салони, уличното осветление павираните прави улици, които днес за съжаление са асфалтирани, магазините с големите витрини, файтоните, парковете и градините за разходка, карнавалите... И всичко това е пристигнало по реката - от Виена, Будапеща, Братислава, Белград и от близкия Букурещ.
Новото и модерното винаги е пораждало, поражда и днес в Русе радост от живота. С обич и душевно спокойствие се говори за Русе. Затова може би мой приятел от София винаги ме посреща с думите: „Е, Русе си е Русе“.
Болката на Русе днес е, че не успява да върне и се пропие с онзи дух на миналото, така нужен на настоящето и бъдещето
Почти сме изградили разрушения мост на общуване с Европа. Сещам се за една чудесна лекция на тази тема, изнесена от покойния Петър Увалиев в Русенския университет. Помня много добре финалното му изречение: „По Дунава тече култура“.