През 1900 г. 22-ма млади творци напускат консервативното творческо обединение „Кюнстлерхаус“, за да търсят нови творчески пътища. Причина за тази стъпка е липсата на подкрепа за младите таланти от страна на „Кюнстлерхаус“ и нежеланието да бъдат приети творческите им виждания. Това става само три години, след като същото са направили и техните колеги, основали „Виенския сецесион“ (от лат. secessio, отцепване).
Изложбата представя над 180 творби, сред които 96 маслени платна на най-изтъкнатите представители на „Хагенбунд“ - име, увековечило кръчмаря Йозеф Хаген, в чието заведение младите таланти са се чувствали като у дома. Историята на обединението, просъществувало почти четири десетилетия, е превратна както историята на Австрия по онова време.
„Хагенбунд“ се налага бързо като третото творческо обединение, позиционирано между авангардния „Сецесион“ и традиционния „Кюнстлерхаус“. След като групата около Густав Климт напуска „Сецесиона“ през 1905 г. и след художествените изложения във Виена през 1908 г. и 1909 г. , „Хагенбунд“ си завоюва престижа на платформа за млади и прогресивни съвременни творци.
Йозеф Урбан, един от основателите на „Хагенбунд“ и изключително надарен млад архитект, превръща през 1901 г. „Цедлицхале“ – голям закрит пазар в центъра на града - в изложбена зала за членовете на новата група. По времето на своето съществуване „Хагенбунд“ наброява общо 266 души - 180 от тях са редовни членове, а към тях се прибавят асоциираните и почетните членове на сдружението. За периода 1902 -1937 г. са организирани 74 изложби и само 17 от тях са без участие на жени-художнички. Творчеството на дамите е постоянна част от изложбите на „Хагенбунд“. Още на първата групова изложба през 1911 г. са представени творбите на 57 художнички, сред които е и известната Хелене Функе. От 1924 г. жените имат право да участват като асоциирани членове на „Хагенбунд“, много по-рано в сравнение с други творчески обединения.
Музеят „Леополд“ представя различни етапи от историята на сдружението, изложени са пейзажи на Карл Медиц и съпругата му Емили Медиц-Пеликан, творби от изложбата, организирана в чест на 60-годишния тронен юбилей на австрийския император Франц Йозеф през 1908 г., както и от „скандалните изложения“ от 1911 и 1912 г., когато в центъра наекспозициите са поставени работи на Оскар Кокошка и Егон Шиле.
Обхватната изложба е разделена и тематично. Разцветът си „Хагенбунд“ достига през 20-те години на миналия век, когато представителите му правят стъпката от умерен към радикален модернизъм. Спектърът се простира от кубистични тенденции, например в творбите на Фриц Шварц-Валдег , експресионистични творби на Ото Рудолф Шварц, футуристични работи на Георг Юнг, изчезващата форма, стигаща до пълна абстракция в творбите на Георг Майер-Мартон до новата предметност, характерна за Кари Хаузер, Георг Юнг или Грета Фрайст.
Социално-критичното изкуство между двете световни войни е представено в дърворезбите на Ото Рудолф Шатц, както и в сцените на живота в големия град – от безрадостното съществуване и бедността до висшето общество и забавленията на нощния живот, появата на джаз-културата, запечатана в платната на Кари Хаузер, Роберт Клос и Бетина Ерлих-Бауер.
Прогресивността на „Хагенбунд“ става причина за неговия край, тъй като вярата в модернизма и космополитността на членовете му са в разрез с фашистките тенденции в Европа. Либералните творчески виждания, еврейският произход на доста от членовете на сдружението и техните леви убеждения са основание за разпускане на „Хагенбунд“ от националсоциалистите през септември 1938 г. Голяма част от редовните и асоциираните членове – Георг Ерлих, Бетина Ерлих-Бауер, Йозеф Флох, Кари Хаузер, Лили Щайнер, Ото Рудолф Шатц, Ерих Феликс Харта – са принудени да емигрират. Роберт Кол и Фриц Шварц-Валдег, които не успяват да се спасят чрез емиграция, са убити в концентрационните лагери.
През 1945 г. е неуспешен опитът да бъде възроден „Хагенбунд“. През 1965 г. е разрушена тяхната изложбена зала „Цедлицхале“, значително пострадала от бомбардировките на Виена през Втората световна война и „Хагенбунд“ сякаш изчезва от вниманието на обществеността.
Изложбата в музея „Леополд“, отворена до февруари 2023 година, дава възможност шедьоврите на „Хагенбунд“ отново да заемат полагащото им се място в историята на изкуството на Австрия.