По точка първа от дневния ред бе обсъден въпросът за промяна на наукометричните таблици в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Министър Пенов заяви, че темата не е на дневен ред поради наличието на висящо дело по оспорване на правилника по съдебен ред и необходимостта от изготвяне на последваща оценка на въздействието му като нормативен акт. Това решение кореспондира с искането на голяма част от научната и академична общност за последователност и предвидимост при пристъпването към промени на действащите правила за кариерно израстване в системата. Проф. Пенов допълни, че предвид факта, че са получени твърде малко становища в хода на общественото обсъждане на този акт, срокът, изтичащ на 30 септември, ще бъде удължен, а преди пристъпването на промени ще се изчака изготвянето на оценка за въздействието на критериите, от тяхното приемане до настоящия момент.
По втората тема поставена за обсъждане в публичното пространство, за промяна на правилника за прилагане на Закона за висшето образование (ЗВО), за регламентиране на ред за обединяване на висши училища, настоящият министър на образованието и науката сподели, че също не е в дневния ред на работата на неговия екип. От 2016 г. в действащия закон има норма, даваща подобна възможност при наличие на желание за това от страна на университетите. Доброволността на тези обединения е залегнала като принцип в Концепцията за развитието на висшето образование до 2030 г., и въпреки това подобни инициативи досега не са предприемани. Предвид обстоятелството, че концепцията сама по себе си няма правен ефект и като последица води единствено до стартиране на реалния законодателен процес, и след като тази материя не е в приоритетите на Плана за възстановяване и устойчивост, служебният кабинет няма намерение да я включва в непосредствените си задачи. Виждането на Съвета на ректорите и на министъра е, че тепърва по реда на установяване на сътрудничество между различните висши училища, включително и по обучение по съвместни програми, трябва да се натрупат достатъчно обективни предпоставки, за да се стартират подобни процеси на практика. Едва тогава на дневен ред би възникнала необходимост от тяхна допълнителна нормативна регулация.
Следващата тема е за промените в Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите, който е сред актовете, включени в списъка за промяна по Плана за възстановяване и устойчивост. По този закон Министерството на образованието и науката (МОН) ще работи активно, като ще търси съдействието както на Съвета на ректорите, така и на Обществения съвет за развитие на образованието, още повече, че именно образователното министерство ще е водещ автор на законопроекта. Съветът на ректорите има изключителна заинтересованост от разработването на функциониращи правила в този нормативен акт и разширяване на обхвата му, чрез включването на възможности за създаване на специфични форми на сдружаване между университетите и бизнеса, за развитието на т.нар. втора писта на практико-приложното висше образование. Готовност за предоставяне на идейни разработки в тази посока ще има още в края на следващата седмица.
По отношение на исканото от ректорите обсъждане на промяна на модела на финансиране на висшите училища, заради натрупаните негови дефицити през годините, проф. Пенов изтъкна, че за съжаление, за толкова години досега Съветът на ректорите никога не е внасял свое становище по проекта за държавния бюджет в тази му част, въпреки че това е основна посочена в закона негова компетентност. Най-старият действащ и непроменян нормативен акт в областта на висшето образование е "Класификаторът на научните области и професионалните направления", който е и база за нормативните актове, регламентиращи финансирането. Двадесетте милиона лева за възнаграждения на академичния състав, получени извънредно през тази година, са заложени в следващия проектобюджет, което е краткосрочно мислимата цел за осигуряване на средства за догодина. Работата в средносрочен и дългосрочен план ще включва изготвяне на анализи и модели, но готовност за формиране на работна група в министерството все още няма, като следва да се отчете, че част от правилата, определящи начина на финансиране на висшите училища, са разписани освен в постановления 168 и 325 на Министерския съвет, и в Закона за висшето образование, който може да бъде променян единствено от действащ парламент. Голямото притеснение на Съвета на ректорите е, че сумата от 20 млн. лева не покрива увеличението на заплатите в исканите размери за цяла година, а стига единствено за половината период, каквато е и ситуацията в настоящата 2022 г.
Липсата на правила за компенсиране на обществените структури, каквито са и университетите, за растящите цени на енергоносителите, възможността за отпадане на издаването на стикери от страна на МОН за дипломите на завършващите студенти, контролът от одитните институции върху индексираните вече сключени договори за строителство и ремонтни дейности от страна на висшите училища, бяха теми, поставени от ректори към министър Пенов.
Съветът на ректорите постави за обсъждане пред министъра и идеята си за разработване на цялостен анализ и план за конкретни стъпки за повишаване на възможностите за износ на българско висше образование в чужбина и улесняване на приема на чуждестранни студенти у нас, което се очертава като една от алтернативите за родните университети при все по-намаляващия демографски потенциал в страната.