Съвременните пътешественици и туристи търсят преживявания и възможности да заситят повече от сетивата си. Кулинарни турове, екстремни предизвикателства и маршрути „извън шумната тълпа“ стават все по-примамливи.
Пътешествениците са различни, аз съм от онези, които се свързват с местата чрез хората и техните истории. Често правя паралели или се опитвам да пренеса обратно идеи, рецепти и вкусове.
Днес ви предлагам няколко парченца от пъзела Португалия, обединени от наследството: индустриално, културно, природно. Късчета, споени с истории на хора, които обитават местата на това наследство.
Винаги съм мечтала в Русе индустриалното наследство да оживее и да прероди енергията си за нови възможности. От старата Централа при Топлата вода, през стъкления склад до Захарната фабрика, до къщичките по Плиска, отдавна заличени от градския пейзаж...
В португалската столица Лисабон мечтателите отдавна са част от управлението на града. Зелена столица на Европа за 2020, Лисабон е олицетворение на страната, в която хората се грижат за природата и наследството си, не проявяват някакви грандиозни претенции, умеят да продават образи и продукти на туристите, без да се възгордяват.
Стара печатница възкръсва в библиотека, хъб за артистични бизнеси дава хляб и удоволствие
През 1846 г. една от най-значимите фабрики в Лисабон - „Companhia de Fiacao e Tecidos Lisbonense“ за тъкачество и текстил, строи свой дом в квартала Алкантра. Фабриката за храни „Companhia Industrial de Portugal e Colonias“ издига индустриални сгради на 23 000 кв. м и кани за съседи печатарите от „Anuario Comercial de Portugal and Grafica Mirandela“.
Десетилетия скрити от публичния поглед, но давали хляб на хиляди работници, днес сградите от това късче на града са оживени и се връщат на местната общност като „Lx Factory“.
Креативният архипелаг се състои от няколко индустриални халета
населени с артисти, кулинари, дизайнерски стартъпи и концептуални магазини. И, разбира се, множество ресторанти и кръчми, които засищат глада и жаждата и за материална, не само за духовна храна.
В огромното хале на стара печатница се намира „Ler Devagar“.
Книжарница е твърде обикновено наименование на този културен център
предлагащ програма от събития, срещи с автори, дискусии, фестивали. Книжните рафтове побират 40 000 нови и над 10 000 употребявани заглавия. От музикалния магазин за винили върви джаз, кафенето разнася аромат, барът и ресторантът не си пречат. На дековете на печатарската машина има място
за работа, интелектуални занимания, просто срещи или скрити обяснения в любов
„Бях от първите, които населиха ателиетата. Днес продавам само онлайн, но живите контакти с любопитните посетители са най-скъпоценни“, казва Алехандро. 23-годишен независим артист, той обитава едно от ателиетата на „Lx Fаctory“ и продава графични отпечатъци и смесени техники за 10 000 евро и нагоре. Излиза от ателието си и кани всеки, който мине покрай него. Може да говори със случайните посетители часове, преди да се вглъби в работата си отново.
Креативният хъб дава пространство за развитие на различни професионалисти
Насища с живот и дава сцена за мода, реклама, комуникации, мултимедиа, изкуство и архитектура. И най-важното - привлича безбройни посетители да преоткрият наследството на Лисабон.
Индустриалното усещане пулсира във всеки квадратен метър на „Lx Factory“. Тук наистана можеш да съ-участваш, да се намесиш в средата, да мислиш и да се наслаждаваш на креативните идеи и реализации, които принадлежат на всички. И на самия теб, стига да поискаш.
Австралийски акации застрашават корка на света
Пътят между Кашкайш и Синтра - градът на странните замъци, открива поразителна гледка към пясъчните хълмове към океана. Спираме на завой, който осигурява чудесен кадър само за инстаграм публикации. Професор Виктор се включва на ботанически теми: австралийските акации с иначе прекрасен аромат на листата превземат пространствата на местната растителност. Застрашават ги и ги изместват. Но пък стават за добив на ароматни масла и основи за сапуни, на които португалците са маниаци. В добавка със зехтин от дребните зелени маслини от съседните хълмове.
Корковите дъбове на Португалия са обявени за национално природно наследство
Всъщност са мощен източник на икономически просперитет - Португалия добива по-голямата част от световните нужди от корк за винената индустрия. Дъбовете обикновено се срещат на големи плантации, далеч от Лисабон. Не е изключено обаче и да ги мернете и в по-малки горички. Млади дървета - на не повече от 20-30 години. Прегръдката на ствола доставя спокойствие и топлина. Като почукаш, кънти - това е кората, която се обелва, превръща се във винена тапа и поема собственото си пътешествие по света.
Професор Виктор за политическата коректност: Врагове шпиони рамо до рамо
залагат в казиното на Кашкайш
Ако имате само един ден за разходка извън Лисабон, професионалните водачи улесняват живота. Мигел от „Feel Portuguese Tours“ и колегите му наистина ти помагат да се почувстваш като португалците. Скритото оръжие на групата е Виктор - сладкодумен ерудит, интелектуалец и политически анархист.
Виктор преподава история, география и ботаника на колежани от специалност „анимация на туризма“. Защо точно тези предмети, питам. Е как защо - за да знаят историята, когато ви я разказват, да могат да разположат и вас на географската карта, и да познават разкошната ни природа, обяснява. Може да каже „наздраве“ и на български, и на още поне 50 езика, включително арабски и старофренски. Е, не знаеше, че на албански е „гъзуър“, но вече го научи. Обяснява историята на Португалия като на първолаци. Тъкмо толкова им трябва на туристите, за да почувстват славното минало на империя, дала великите географски открития на Вашку да Гама и Енрико Мореплавателя. Свила се до сегашните си размери и останала неутрална през Втората световна война. Потискана от диктатурата на Антонио Салазар в продължение на десетилетия, но тъкмо този диктатор подема кампанията „Португалия не е малка“ и страната става основател на НАТО, член на ООН и на ЕС.
Кашкайш - градът на кралете изгнаници и военните шпиони
Португалия е най-западната европейска страна, Кашкайш е най-западният европейски град, местността Кабо да Рока - най-западната точка на Европа. Личи, че сме на брега на Атлантика, дори само по бързо сменящото се време и непрекъснатия спектакъл на забързаните облаци. Рибарско селище въпреки внушителната крепост, Кашкайш се превръща в убежище на крале и аристократични особи, които бягат от грохота на Втората световна война. Или намират убежище тук след нея.
Разказват, че в голямото казино на брега
шпионите на враждуващите страни залагали рамо до рамо на зелените плюшени маси
Престрелки ставали само понякога, когато портото дойде в повече или фадото размекне душите на овладените иначе бойни тигри под прикритие.
Тези истории и легенди слагат маята на „Казино Роял“, първото от многото приключения на Агент 007, роден от автора му Йън Флеминг - самият той британски шпионин от същата война.
И днес рибарските такъми се виждат от крайбрежната алея, а корабчетата са закотвени недалеч от брега в очакване на следващия улов.
На крайбрежното площадче кметството дели кокетна двуетажна сграда с местния музей. В понеделник музеят е затворен, за разлика от кметството.
В околностите на по-лъскавия Ещурил (свързан с пъпна връв с Кашкайш) в класически изглеждаща вила живеят и наследници на българската царица Йоана Савойска, изпратена в изгнание след настъпването на комунизма в България през 1944.
Госпожа Олга и вишновката „жинжиня“
В Лисабон госпожа Олга слиза всяка сутрин от площада на Кастелото, минава по стръмните улички на Алфама и идва да продава „жинжиня“ при братовчедка си госпожа Талия. Портретът на госпожа Талия се вижда отзад на стената на къщата. И тя е наоколо, на съседната масичка. Няколкото дами на възраст плюс минус 70 много приличат на леля ви или далечната ви роднина. Усмихват се по същия начин, леко скептично ви гледат от пейката, и пъргаво скокват, щом решите да опитате.
„Жинжиня“ (Ginjinha) най-лесно се превежда като вишновка. Основата е алкохол, но вкусът е лек и плодов, различен от тежките лепкави ликьори. Слагат я наравно с портото - високоалкохолното португалско вино. Вишните са местни, дребни, най-често от сорта Морело. Технологията е защитена с етикети за произход и регионализъм. В Лисабон предлагат „жинжиня“ на много места, най-живописни са старите магазинчета от края на 19 век, където в размер на телефонна кабина успяват да се поберат бар, хладилник, и даже 2-3 масички. Шансът ви за среща с госпожа Олга, госпожа Талия или техните вишневи колежки е голям, ако се разхождате в подножието на Байро Алто или Алфама. Там „жинжиня“ задължително се предлага в шоколадова чашка колкото напръстник. Приключението си заслужава, свежестта е гарантирана.