"Далиберативна комуникация, най общо, е комуникация на съучастието. В момента, със съвременните информационни и комуникационни технологии, журналистите не са единствените, които боравят с информация, потребителите - също. През 80-те години, когато няма интернет, Алвин Тофлър предлага думата протребител, което означава потребител и продуцент", разказва проф. Райчева. В този смисъл, трябва да се срещнат не само интереси, но и подходите - и на медиите, и на потребителите, и да се роди истината, допълва тя.
"Никой никога не е очаквал да има регулация, когато става въпрос за журналистиката. Но, като цяло, ролята на журналиста в целия процес на комуникация вече е много различна", коментира проф. Даниел Халин. "В тази среда на прекалено много информация имаме нужда от професионално обработване на информацията, дори повече. И професионалните журналисти трябва също да преведат тази информация в наратив, който да бъде разбираем за хората", смята проф. Халики Харо-Лойт.
Пред БТА проблемите коментират трима от участниците в проекта.
Проф. Лилия Райчева е дългогодишен преподавател в СУ и медиен изследовател с множество публикации у нас и в чужбина, с многогодишен опит в медийната регулация и телевизионното производство.
Проф. Даниел Халин от университета в Сан Диего, Калифорния е член на консултативния съвет на проекта. Той е един от най-известните изследователи на журналистиката, политическата комуникации и съвременните медийни системи. Автор е заедно е с проф. Паоло Манчини от университета в Перуджа, Италия, на фундаменталното изследване, публикувано през 2004 г. "Сравняване на медийни системи. Три модела на медии и политика" (Comparing Media Systems. Three Models of Media and Politics).
Проф. Халики Харо-Лойт е координатор на консорциума на Mediadelcom, преподавател по журналистика и медиен изследовател в университета на Тарту, Естония. Нейните основни интереси са в сферата на медийната политика, журналистическата и комуникационната етика и информационното право, културната памет и медийната история и дискурсния анализ на медийното образование.
Необходима ли е ревизия на медийната европейска законова рамка?
Проф. Лилия Райчева: Да, непрекъснато е необходимо. Съвсем скоро, в края на тази седмица, ще се появи документ на Европейската комисия, може би под формата на директива, в подкрепа на независимостта на медиите.
Проф. Даниел Халин: Да, някаква ревизия е необходима. Светът на медиите се промени много с появата на интернет. Не съм сигурен дали тези промени трябва да бъдат драстични, но има свръхизлишък по отношение регулацията на интернет, европейското законодателство за поверителност и журналистическата практика. Тези неща все още се разработват. Мисля, че никой никога не е очаквал да има регулация, когато става въпрос за журналистиката. Но, като цяло, ролята на журналиста в целия процес на комуникация вече е много различна.
Проф. Халики Харо-Лойт: Европейският съюз създава различни медийни политики. Нашата задача е да видим как тези директиви са приложени в различните държави и какъв е резултатът от прилагането им. Сред примерите са общият регламент за защитата на данните (GDPR), концепциите за клевета. Сега обсъждаме и стратегическите дела против публичното участие (SLAPP). Така че Европейският съюз се опитва да засегне проблемите и да създава директиви и регулации.
Говорейки за регулации, страните членки ги прилагат по различен начин. Целта на проекта е да види различните аспекти на регулаторните политики - дали те работят в полза на прозрачността, достъпа до обществена информация и други елементи, които засягат делиберативната комуникация. Демокрацията има нужда от диалог. Това може би е идеалистична цел. Но някои страни се приближават до нея. Други държави - като Унгария, която е много сложен случай - по-скоро се отдалечават от това обществено обсъждане. Ние се опитваме да направим оценка, използвайки разнообразие от източници.
През последните години медиите се изправят пред невъзможност непременно да проверят достоверността на "различните идеи" по дадена тема. Какъв трябва да бъде подходът на журналистите в търсенето на баланс?
Проф. Лилия Райчева: Много е трудна задачата на журналистите в това отношение. Знаете, че има всякакви инструменти за проверка на достоверността на информацията, но това означава, че все повече и повече журналистите трябва да държат на професионалните стандарти и да се придържат основно към фактите.
Проф. Даниел Халин: Не мисля, че за един журналист днес е трудно да провери фактите. В много отношения това е по-лесно отвсякога. Защото ние принципно сме в някаква криза на прозрачността в обществото. Много по-трудно е за един обикновен човек да провери достоверността на фактите. Защото има толкова много информация, която идва от толкова много източници. Много по-различно е, когато имаш на разположение малко медии и трябва да разчиташ на това, което те ти предоставят като информация.
Проф. Халики Харо-Лойт: Мисля, че всичко започва от професионалната компетентност. Преди 10 или 15 години световната мрежа започна да предоставя възможност за всички - да създават новини, да споделят мнение. Комуникационната среда се промени. По това време някои политически идеи бяха в посока на това, че няма нужда от професионални журналисти. Хората сами предоставят новини. Разбира се, скоро осъзнахме, че имаме нужда от професионални журналисти повече от всякога.
Наша цел е да видим какви са условията за устойчива професионална журналистика. Няма друг агент, който да прави разследваща журналистика, професионално да проверява информацията, който да има когнитивни умения, време и ресурси да прегледа цялата информация. В тази среда на прекалено много информация имаме нужда от професионално обработване на информацията дори повече. И професионалните журналисти трябва също да преведат тази информация в наратив, който да бъде разбираем за хората.
Това е една от най-сложните професии, ако се изпълнява добре. Освен това, професионалните журналисти трябва да знаят как да устояват на натиск - не само на политически, но и от собственици, търговски интереси и т. н. Затова мисля, че професионалните журналисти трябва да са и политически защитени - тяхната компетентност, тяхната автономност и общността им като човешки ресурс.
Какво е нивото на медийна грамотност на аудиторията според Вашите наблюдения?
Проф. Даниел Халин: Мисля, че хората трябва да започнат да се учат отново на медийна грамотност. Те имаха медийна грамотност, която вече не върши работа, защото се отнасяше за медиите в една друга епоха. Хората посрещат един огромен поток от информация и постоянно променяща се медии в среда, в която информацията циркулира. Мисля, че сме в период в който нивото на медийна грамотност е твърде ниско. Хората знаят много добре как функционирам една медия, но въпреки това промените са налице. Има толкова много източници и е почти невъзможно да направиш правилния подбор.
Проф. Халики Харо-Лойт: Опитваме се да научим, но изглежда, че методологии за оценка се правят едва в последните няколко години. Не знам някоя държава да е съобщила за широко използвани тестове. Швеция полага повече грижи за програмите за медийна грамотност. Така че има различия в политиките в отделните държави. Все още ни липсват методологиите за оценки и разбиране за това как ги използваме. Има субективност. Някои проекти се фокусират предимно върху млади хора и деца. Нямаме и много ясна дефиниция за това какво е медийна грамотност. Някои хора говорят за медийна грамотност в дигитална среда, други - за комуникационна или информационна грамотност.
Това, което изцяло липсва, е факторът за морална компетентност. От нашия анализ можем да заключим, че всички хора сега могат да участват в публичната сфера - могат да коментират и т. н. Професионалните журналисти са ограничени от журналистическата етика, но за публиката няма правила. Ето защо, това, което пропускаме, е етиката в публичната комуникация и създаването на осъзнатост за елементарна учтивост, способност за слушане… Тези основни социални компетенции се пропускат в политиките. Можем да говорим за много детайли относно дигиталната грамотност, опазването на личните данни и киберсигурност. Но за морала и етиката не казваме нищо...
Проф. Лилия Райчева: Ние правихме изследвания на различни типове аудитория и трябва да Ви кажа, че по-възрастната аудитория е по-недоверчева и търси повече източници. Затова отдавна се говори, че трябва да има различни програми за медийна грамотност - от най-ниски нива, от детската градина, ако щете. При нас има такива опити, но са недостатъчно, трябва още да се развиват...
Какво трябва имат предвид потребителите, когато търсят информация онлайн?
Проф. Даниел Халин: Потребителите трябва, да са наясно че има огромно количество информация, която е с огромни разлики в качеството. И те не могат просто да приемат нещо, което е споделил приятел или което им изглежда достоверно, на пръв поглед.
Всеки трябва да намери своя най-точен пътеводител в информацията. Трябва да отделя достатъчно време, за да провери фактите, на които може да разчита. Макар че понякога това е много трудно. Понякога, по чисто икономически причини, самите журналисти нямат възможност да проверяват фактите...
Обикновено не е толкова трудно да намериш надежден пътеводител... Затова съветвам хората да потърсят някой, който има време да разгледа историята и да им даде по-задълбочено разбиране откъде идва тази информация.
Проф. Халики Харо-Лойт: Хората трябва да бъдат внимателни.
Когато говорим за медийно потребление, основната тенденция е компаниите да се опитат да проследят колко хора гледат даден вид програма или канал. Един от резултатите от нашия е проект е осъзнаването, че трябва да намерим методология за картографиране и измерване на потребителите и групите потребители. Не знаем много за спектъра на медийните потребители. Можем да кажем, че младите хора използват социални медии повече. Но не знаем какви компетенции използват различните млади хора...
Проф. Лилия Райчева: Хората просто трябва да търсят различни източници. Трябва да си намерят алгоритма - на кой източник да се доверяват, но при всички случаи - да проверяват информацията.
Какво е бъдещето на проекта Mediadelcom?
Проф. Халики Харо-Лойт: Трябва да го завършим след година и половина, така че сме в средата на проекта. Вече сме събрали доста информация, знание и създаваме сценарии. Ще направим и симулации с компютър, за да се опитаме да съберем колкото се може повече променливи. Опитваме се да създадем някои вероятни сценарии за траекториите на различните държави. На базата на този анализ, ще предложим политики - за Европа, местните власти, изследователските групи и преподавателите.
Проф. Лилия Райчева: Работим в четири области. Едната е правна и регулаторна рамка, а другите три журналистически стандарти, медийни потребители и медийна компетентност. Трябва да намерим някакви сравнителни точки между тези 14 страни-членки и 17 университета - какви са практиките и какви са рисковете и възможностите пред развитието на медиите.
Проф. Даниел Халин: Аз съм аутсайдер за този проект. Аз съм част от консултативния съвет само. Но той е вече на етап, в който се обобщават резултатите и се формулират препоръки. Той отчасти е предназначен да допринесе за политиката и практиката в журналистиката, и да даде насокиза подобряване на медийната система, за развиване на нейния капацитет и да стане ясно какво точно трябва да се направи в тази нова ситуация.