Научна статия с наблюденията е публикувана в Acta Zoologica Bulgarica - международно списание със свободен достъп в областта на разнообразието, екологията и еволюцията на животните, издавано от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българската академия на науките на английски език.
Изследването на учените от ИО-БАН предоставя информация за разпространението, местообитанията и характеристиките на популацията (размерна и възрастова структура, коефициент на нарастване, смъртност и т.н.). Това забележително възстановяване и нарастване на F. glaber се обяснява с възстановяването на Черно море от еутрофикацията, намаления хищнически натиск от намаляващата популация на Rapana venosa и променящите се климатични условия, отбелязват в публикацията специалистите. Статията е подписана от Валентина Тодорова, Марина Панайотова, Радослава Бекова и Богдан Проданов.
Мидата Flexopecten glaber е средиземноморски вид, който е колонизирал Черно море преди около 5-7 хиляди години, след холоценското възстановяване на връзката на неоевксинското езеро със световната океанска система през проливите Босфор и Дарданели. Мидата в Черно море е смятана за отделен подвид, F. glaber ponticus, на средиземноморската мида F. glaber. Някои специалисти го определят като отделен вид - Flexopecten ponticus. Направени преди няколко години морфологични и ДНК баркодинг изследвания обаче определят черноморската форма като идентична със средиземноморските популации, т.е. като F. glaber.
Видът Flexopecten glaber се е срещал рядко в българските черноморски води през първата половина на ХХ в., а наличните исторически данни сочат вероятното му изчезване от 60-те години на ХХ в. насам. През 2021 г. по време на морските мониторингови проучвания по българското черноморско крайбрежие е установена обилна популация от възрастни екземпляри на F. glaber, отбелязват учените. Видът е открит на 18 места в различни субстрати, включително в мидени пластове на дълбочина от 16 до 48 м. За да се защитят ценните видове от потенциалната заплаха от нерегламентиран добив, точните места се считат за чувствителна информация и поради това координатите им не се разкриват, са посочили учените в статията. Установеният географски обхват се простира от южната част на град Царево до северната част на село Дуранкулак. Разширяването на популацията в наши води вероятно е станало през предходното десетилетие (2010-те години), но е останало недокументирано до 2021 г., смятат учените.
Според специалистите мидите от вида Flexopecten glaber са известни като топловодни, които трудно издържат на ниските зимни температури в Черно море. Поради това неотдавнашните промени на хидроклимата в Черно море с по-топли зими през 14-те години преди 2019 г., могат ясно да се свържат с наблюдаваното възстановяване и експанзия на мидите.
Учените отбелязват, че различните цветове на черупката са свързани с различната скорост на соматичния растеж: фенотиповете с високо ниво на синтез на белтъчни структури са определени като почти бели, лилави и сиво-кафяви. Преобладаването на белите и кафявите в българската черноморска популация може да има положителен ефект при потенциалната аквакултура на миди, посочват те.
Мидата потенциално представлява ценен търговски ресурс за добив в дивата природа и за аквакултури, според учените от ИО-БАН. Неконтролираният свръхулов обаче може да доведе до бързо изчерпване на запасите, както вече се наблюдава в Егейско море, изразяват притеснение те. От друга страна поради относително по-малкия размер и тегло на F. glaber в Черно море, икономическата ѝ стойност може да е по-ниска. Въпреки това не може да се изключи добив с търговска цел, ако има пазарно търсене. Поради това е изключително важно да се направи предварителна оценка на разпределението, числеността и динамиката на популацията, за да се разработят подходящи мерки за управление преди началото на улова, посочват експертите. Според тях аквакултурите имат предимства пред търговския добив в дивата природа, тъй като са по-щадящ околната среда вариант, който може да осигури дългосрочна устойчива печалба.