Изследването е финансирано и реализирано съвместно между "Маркет линкс" и бТВ и е проведено в периода 27 август-3 септември т.г. сред 1067 лица над 18 години по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета. Данните и анализът са публикувани на интернет страницата на социологическата агенция.
По-масово участие на предсрочния парламентарен вот на 2 октомври има потенциал да промени разпределението на силите най-вече между ГЕРБ-СДС и "Продължаваме Промяната"(ПП), смятат анализаторите. Докато ГЕРБ изглежда с твърда подкрепа и ограничен потенциал за растеж, то при ПП може да се очаква по-съществено изменение както в положителна, така и в негативна посока, коментират те.
От "Маркет линкс" отбелязват, че официалната предизборна кампания е в своето начало и моментните електорални нагласи не показват значителни изменения в сравнение с последните няколко месеца, но потенциалът на недекларирания и скрит вот да окаже по-сериозно въздействие върху разпределението на силите остава значим.
Според данните за ГЕРБ-СДС биха гласували 16,4 на сто от всички анкетирани и 22,9 на сто от гласуващите, за "Продължаваме Промяната" - 11,9 на сто от всички запитани и 17,8 на сто от гласуващите, за БСП - 8,1 процента от интервюираните и 10,9 процента от гласуващите. ДПС биха получили вота на 8,8 на сто от всички анкетирани и 10,9 процента от гласуващите, "Демократична България" - 5,1 на сто от анкетираните и 8,1 на сто от гласуващите, "Възраждане" - 6,3 на сто от всички анкетирани и 7,6 процента от гласуващите. За "Български Възход" биха гласували 3,7 на сто от анкетираните и 4,7 на сто от гласуващите, за "Има такъв народ" - 3,2 процента от всички и 3,8 процента от гласуващите.
Отговор "За други" са дали 2 процента от всички анкетирани и 2,9 на сто от гласуващите.
Според анализа социално-политическата и икономическата ситуация в страната не дават особени основания за масов оптимизъм. Четирима от пет български граждани изразяват негативна оценка за развитието на страната.Публичният наратив за хаос, несигурност и тежка зима задълбочава тези нагласи, измества редица социално значими теми, свеждайки предизборния политически дебат до обсъждане на потенциални екзистенциални заплахи, смятат анализаторите.
Още с встъпването в длъжност на служебния кабинет президентът Румен Радев дефинира неговата основна цел да се бори с хаоса в енергетиката. Месец по-късно правителството и премиерът успяват да спечелят доверието на едва около 20 на сто от българите, отбелязват от "Маркет линкс". За сравнение - първият служебен кабинет през 2021 г. с премиер Стефан Янев е постигнал 42 на сто обществена подкрепа за месец управление.
Действията на кабинета, като следствие от политическата линия, налагана от президента, влияят негативно върху собствения му публичен образ на най-одобрявания политик през последните няколко години, заключават от "Маркет линкс". През февруари тази година доверие към Румен Радев са декларирали 55 на сто от гражданите, докато през август този дял е 43 процента. Най-сериозна загуба на доверие се отчита сред симпатизантите на "Продължаваме Промяната" и "Демократична България", но също така сред някои от подкрепящите БСП. Последното може да бъде отдадено и на видимия конфликт между Корнелия Нинова и държавния глава, преминал на следващ етап с някои от персоналните назначения в служебния кабинет, коментират от социологическата агенция. От друга страна, през изминалите четири месеца Румен Радев става по-приемлив за избирателите на ГЕРБ и "Възраждане", което е обяснимо с критиките му към предишния кабинет, "Продължаваме Промяната" и нейните лидери, се казва в анализа.
Мажоритарният елемент в настоящата кампания изглежда като фактор с намаляваща тежест при избора на политическо представителство, отчитат от "Маркет линкс". Въпреки видимите разлики между отделните лидери, нито един от тях понастоящем не показва потенциал съществено да промени разпределението на политическото влияние. В този контекст, може да се очаква по-значима роля на партийното начало, коментират анализаторите.
Резултатите от проучването отчитат и спад на доверието към Стефан Янев от 28 на сто през април до 16 процента през август. Сходна е траекторията на нагласите към лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов, който се е ползвал с доверието на 19 процента от българските граждани през април, а понастоящем - на 13 на сто от тях.
Импулсът в подкрепата за партиите, съставляващи управляващата коалиция към края на редовния кабинет, все още може да бъде отчетен и в доверието спрямо лидерите на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков и Асен Василев, както и за съпредседателя на "Демократична България" Христо Иванов, посочват от "Маркет линкс".