Майстор мутафчия от музея "Етър" е кандидатурата на Габровска област за „Живи човешки съкровища"

Христо Маринов, майстор мутафчия в етнографския музей на открито „Етър“, е кандидатурата от област Габрово, която продължава в националната селекция по системата „Живи човешки съкровища – България“.  Тя е издигната от Регионалния етнографски музей на открито (РЕМО) „Етър“ и представя знания и умения, свързани с традиционния занаят козинарство или мутафчийство, съобщиха от пресцентъра на Областната администрация.
Оценката на областния кръг бе проведена от петчленна комисия, в която взеха участие представители на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, Регионалния исторически музей, регионалният клон на информационните центрове „Читалища“ и Областната администрация. 
Мутафчийството е занаят, при който се изработват изделия от козя вълна – дисаги, пътеки, торби, чували, разказаха уредниците от музея "Етър" и обясниха, че в наши дни тази продукция се използва предимно за украса на помещения и няма пряко приложение в ежедневието на хората. Мутафчията извършва редица дейности, за да се стигне до готов продукт. Най-напред се сдобива с вълна, остригана от кози (кръкма) -  материалът, с който се работи. Козината се изчиства ръчно от бодили, сплъстени топчета и нечистотии, разчепква се и се сортира по цвят и дължина. Разбиването на козината е познато още като разчепкване с биене.
Преденето на козината става на чекрък. Мутафчията слага под лявата си мишница „вулия“ – кожена торба, в която на къделя е свита козината. Превързва се през кръста с „черкез“ – кожен колан, закачен на „юрган“ – въже, задвижващо мутафчийския чекрък. Майсторът е прав и се движи назад, като едновременно преде една и пресуква две нишки. Заради движенето назад, другите занаятчии се шегуват, че на мутафчиите не им върви, тъй като имат „рачешки“ занаят. Изпредената козя вълна се тъче на вертикален мутафчийски стан. Дължината на мутафчийските изделия зависи от височината на стана. Мутафчийските станове не позволяват да се тъкат пътеки, по-дълги от двойното разстояние между двете кросна – около четири метра. 
Изработването на изделия от козя вълна е съхранено като умения и се предава на поколенията от майстора Христо Маринов. Той не е потомствен майстор, но е усвоил занаята и го практикува в традиционната за него среда – в занаятчийска работилница от стари майстори. Преминал е през етапите чирак, калфа и майстор. По същия начин Маринов предава занаята и на по-младите. Майсторът има и множество изяви, които популяризират мутафчийството у нас и в чужбина. Във всички свои дейности той е подпомаган от РЕМО „Етър“, който полага усилия този занаят да бъде опазен и популяризиран, посочиха от етнографския музей.