В Бургас ще бъде представена документалната изложба "Да видят всички по света, че българский народ живее"

Изложбата "Да видят всички по света, че българский народ живее" ще представи в Бургас богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път. Събитието ще е на 13 септември, от 18:00 часа в изложбената зала на етаж 1 в Центъра за съвременно изкуство и библиотека. Проявата се реализира с партньорството на Община Бургас и Националния литературен музей в София.
Експозицията, която е съпътстващо събитие към литературната вечер на поета, журналист и общественик Атанас Капралов, пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета и свобода се изразява в отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека.
Сюжетите, представени в 18 ролбанера, включват най-значимите периоди от развитието на българската културна история: създаването на глаголическа азбука от светите братя Кирил и Методий, преводите на Светото Писание на старобългарски език, появата на графичната система на кирилицата, възникнала в Преславската книжовна школа и изместила глаголицата към края на Х и началото на ХІ век, съхраняването на българската книжовност през вековете на чуждо владичество – официална османска власт и гръцко духовно влияние, първите емблематични фигури на Българското възраждане, повели народа в борбата за новобългарска просвета и духовна и политическа независимост.
Значително място в изложбата е посветено на видния възрожденец и книжовник Петко Рачов Славейков. 
Тематичен акцент на изложбата е издаването на "Славейковата Библия". Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията излиза през 1871 година под ръководството на Петко Славейков след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов.
Наситена с богата фактология, документалната експозиция дава възможност да се научи и нещо повече за продължителите на Славейковото дело.
Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Неин автор е Румяна Пашалийска.