„За 4 години ние подготвихме една онлайн енциклопедия за изследване на късната античност и успяхме да реализираме две международни конференции, четири еднодневни колоквиума и над 35 публични лекции, с които да представим новите изследвания в периода на късната античност не само в България, но изобщо в Балканския регион“, обясни тя.
Сред целите на LABedia е да повиши видимостта на българските учени у нас и в чужбина, допълни доц. Герджикова. За постигането ѝ е създадена научна мрежа с участието на регионални исторически музеи от цяла България, сред които е и този в Добрич. Екипът на Института си партнира и с научни работници от повечето балкански държави, от няколко европейски и от САЩ.
Доц. Герджикова подчерта, че в проекта участват предимно млади учени – докторанти и постдокторанти, които едновременно имат необходимите научни познания и владеят използването на средновековни оръжия, „за да може българската общественост да разбере, че не сме кабинетно затворени учени, а се опитваме да съчетаваме практиката с теорията, за да може експертизата ни да е много по-добра“.
Преди представянето на проекта, пред административната сграда на Регионалния исторически музей в архитектурно-етнографски комплекс „Старият Добрич“ участниците в семинара „Военно дело и въоръжение през Античността и Средновековието“ демонстрираха бой с мечове.
Изложени бяха няколко функционални реконструкции на автентични мечове, които показват как се е променяло острието през вековете. „За да може да се прави качествено изследване, е необходим прецизен инструмент, който точно да възпроизвежда музейния експонат, само че като нов. Затова самата стомана, от която се произведени тези оръжия, е максимално близка като съдържание на въглерод и примеси“, каза д-р Марио Филипов.
Докторантът Николай Желев пък демонстрира стрелба с реплика на средновековен скитски лък. Това е лъкът, с който монголите са покорили Евразия, разказа той и го описа като лек и лесен за употреба и направа. „Прабългарите също са използвали подобно оръжие, което е изключително подходящо за стрелба от кон. Както знаем, основаната сила на прабългарите е идвала от конните стрелци“, допълни той. Едновремешните рефлексни лъкове, както се наричат, са били изработени от дърво и кост, тетивата е била от животински сухожилия, а стрелите – от дърво и птичи пера, каза още Желев.
В рамките на семинара точността си с лъка имаха възможност да изпитат и жители и гости на Добрич. Областният град е втората спирка на младите учени от Института за балканистика с Център по тракология към БАН. От 9-и септември започват представянията на проекта в София, каза доц. д-р Герджикова.