На първо място са икономическите заплахи, обясни Йовчев. Освен нарушаване на доставките на природен газ за България е възможно да бъде затруднена работата и на "Лукойл - Нефтоихим", тъй като пристанището, което снабдява с нефт рафинерията е на територията на Украйна.
Възможни са загуби и на български фирми, които работят с Украйна, предупреди Йовчев. Най-малката икономическа опасност била свързана с проблеми с извозване на отработеното ядрено гориво от "АЕЦ Козлодуй", но за него имало алтернативни маршрути, които не минават през Украйна.
Възможно е страната ни да бъде подложена и на засилен миграционен натиск, каза Йовчев. "Ако възникне въоръжен конфликт, в Украйна има 250 000 - 300 000 българи, които могат да потърсят път към България", обясни Йовчев. Имало опасност българското малцинство да бъде прогонено от Украйна и заради засилване на ксенофобските настроения там.
При трайно влошаване на отношенията между Русия и ЕС ще се затрудни реализацията на газопровода "Южен поток", станало ясно още на заседанието на съвета.
От утре започва работа национален щаб за наблюдение на процесите в Украйна, който трябва да планира мерките за реакция на страната ни. Той ще трябва да актуализира всички планове за доставка на газ и нефт, също и готовността на българските заводи за проблеми при доставката на горивата. Страната ни ще продължи да води активна външна политика, каза Йовчев.
Националният щаб ще прегледа и плановете, свързани със защита при радиационна опасност, тъй като в Украйна има 4 АЕЦ-а с 15 реактора, които могат да станат жертва на диверсия, да аварират заради икономически причини или при война, каза Йовчев.
Освен това имало опасност от активизиране на престъпни групи в Украйна и заради това ще бъде засилен контролът по нашите граници, допълни вицепремиерът.
Йовчев не каза България ще подкрепи ли икономически санкции на ЕС срещу Русия.