Кирил Маричков, Дони, Иван Лечев и Валди Тотев разговаряха с екип на БТА преди участието си в Созопол и разказаха за връзката и приятелството между „Фондацията” и „Щурците”, за новото звучене на познати хитове и за това как реагира публиката на тях.
„Фондацията” и „Щурците” – едно музикално приятелство
Попитан как музикантите от „Фондацията” обогатяват хитовете на „Щурците”, които изпълняват по време на общите си концерти, Кирил Маричков отговори, че някои песни започват да живеят нов живот по този начин. „Някои от тях правим с акустични китари, други са в оригиналния си вид, както са били при „Щурците”. Но при всички случаи аз съм щастлив, защото виждам, че хората знаят тези песни – помнят ги, пеят ги заедно с нас, а какво по-хубаво от това след толкова много години?”, каза „щурецът”.
„Моята работа е много трудна, аз знам гласовете на всички”, каза Валди Тотев. Той разказа как съвсем ненадейно се озовава на една сцена с „Фондацията”, след като Кирил Маричков се разболява преди едно тяхно турне в Канада и САЩ. „Успях да заема мястото му за тези осемнадесет концерта, които се състояха. Разбира се, на първите седем, излизах на седмата или осмата песен, не ги бях научил още всичките, но и това стана”, разказа Тотев. Допълни, че Кирил Маричков го сравнява с известен немски футболист, който играе различни постове в отбора - било в защита, било в нападение. „И понеже и аз съм играл на различни постове, ме държали резерва, защото не знаели кой ще се контузи. Замествал съм всички, с изключение на Венко, барабаните още не съм усвоил достатъчно”, каза музикантът.
Иван Лечев разказа, че „Щурците” са оказали голямо влияние върху него, когато е бил дете и благодарение на това решава да свири на китара. „Даже една от първите плочи, които съм имал, беше една четворна плоча, на която имаше „Малкият светъл прозорец”, „Звън”, и още две парчета…Тогава съм бил вероятно на 11 години, малко по-голям от малкия ми син. И ми се видя много интересно това, което те правят, и след това беше вече ясно”, каза китаристът.
Валди Тотев си припомни как става част от популярната рок банда през 70-те години на миналия век. „Беше малко чудо”, сподели той. Разказа, че след като завършва Икономическия институт и преди да влезе в казармата, се уговаря с Емил Димитров да продължи да свири с него. „Но в края на моята служба в поделението в Челопеч дойде Пеци Гюзелев, за радост на всички. Извикаха ме и ми предложиха да започна с тях, когато завърша казармата. Това беше предложение, на което не можеше да се устои. Емил Димитров ми влезе в положението, той беше много мил и благ човек. И така започна моята кариера с “Щурците”. Не знам иначе какво би могло да се случи, но това беше голям късмет”, допълни Тотев.
Концертите и публиката
Пред БТА Кирил Маричков каза, че концертите, с които тази година „Фондацията” отбелязва 55-годишния юбилей на „Щурците” през последните месеци, са минали много добре. Той припомни, че турнето им започна с концерт на площада в Русе, където са се събрали много хора. След това следват участия във Варна, Бургас, Пловдив, Тутракан. „Много хубаво навсякъде се посреща това”, заяви музикантът. „Аз си падам малко фаталист и казвам: „Абе, ние не дърпаме ли дявола за опашката прекалено силно?”. На петдесетгодишнината бяхме казали, че ще е последно, а сега и 55 години… Но хубаво става, доволен съм”, каза музикантът .
„Всички концерти до този момент минаха много добре. Единственото, което мога да кажа, е, че е тройно или четворно по-отговорно, отколкото когато свириш собствена програма, защото това са песни, някои от които са на повече от 50 години, буквално има песни на 55. И трябва да ги изпълниш така, както хората по-скоро очакват, а не така, както ти си ги представяш”, допълни Дони. По думите му за това е била необходима първо самостоятелна работа, след което и обща такава. „Но сега в момента мога да кажа, че берем плодовете на труда, който положихме. Лично при мен имаше допълнителни акценти, защото моят основен инструмент е бас китара, а Кирил Маричков винаги ме товари да свиря на всичко друго”, каза музикантът. „Но това ми дава много хубава провокация да не стоя на едно място, а да се развивам. В личен план мога да кажа, че научих доста неща. Пък и е удоволствие да свириш песни на такава възраст и парчета, от които си се възхищавал преди това. Възхищението остава обаче”, допълни той.
„Предизвикателства има винаги”, каза Иван Лечев. „Аз гледам във всеки проект, в който участвам, да дам най-доброто от себе си, стига да имам възможност”, допълни китаристът. „Кирчо, от името на „Щурците” има най-големи изисквания. Хубавото е, че той ми дава свобода. В смисъл – целта не е да се направят парчета на „Щурците” едно към едно, както са били, и разчита на нас, доколкото е възможно, да ги подобряваме и усъвършенстваме, където може. И се получава много приятен спектакъл в крайна сметка. Едни парчета, които са много хубави, и заживяват нов живот”, разказа Лечев.
Валди Тотев посочи, че като част от състава на „Щурците” е участвал в „безбройни концерти”. „Но най-хубавото от тези години е публиката. Много път е ставало дума, че заради тази публика ние и до ден днешен продължаваме. Ако я нямаше, и нас нямаше да ни има. Тези чувства са взаимни и си помагаме. Те ни предават енергия, която ние връщаме. Така беше през годините и до ден днешен”, каза той.
За „Аполония”
Преди концерта си в Созопол, музикантите разказаха и каква е според тях ролята на фестивала „Аполония” за културния живот в страната и каква е публиката в морския град.
„Аз ги свързвам – няма никакъв начин културният живот в страната да си го представя без „Аполония”. Това е най-старият и най-утвърденият фестивал. Фестивал, на който всички желаят да участват. Ние сме едни от щастливците, че получаваме покани в последните 10 години всяка година. Аз самият съм щастливец, защото съм участвал над 20 пъти на „Аполония”, посочи Дони. Допълни, че е разговарял със свои колеги от други жанрове, сред които класически и джаз музиканти, които и днес мечтаят да участват, а все още не са участвали на Празниците на изкуствата. „За да те поканят, означава, че си минал някаква кота. Така че „Аполония” е маркер за това докъде си стигнал и дали стоиш там”, подчерта музикантът.
Според Иван Лечев публиката на „Аполония” не е в особено голям процент созополска. „Предполагам, че има и местни хора, но доколкото знам публиката на „Аполония” по принцип е конгломерат от хора, които се интересуват от култура и изкуство, идват от всички краища на България”, посочи той. „Това е най-хубавото на този фестивал, че събира единомисленици – хора, за които културата и изкуството са най-важното нещо в живота им и се надявам това да продължава много-много години, дори когато нас вече няма да ни има. И се надявам да има други, които да продължават това нещо, защото то е страшно ценно”, допълни той.
По думите на Кирил Маричков фестивалът е полезен, защото в програмата му се включват някои „неща, които никъде почти не можеш да видиш”. „Хубаво е, че има много признателна публика винаги – поне на нашите концерти, но доколкото виждам – и на други. Да, важно нещо е „Аполония”, важно е да я има”, каза музикантът.