За всичко това разказват копията на старите географски карти, които са подредени във фоайето на Доходното здание. Те са част от извънредно богатата сбирка на Националния музей на картите и старите книги в Букурещ и благодарение на асоциация „Еврорегион Данубиус“ гостуват в Русе. Експозицията, която преминава под патронажа на областния управител Венцислав Калчев, ще остане пред погледите на любознателните русенци до 7 март.
Прелюбопитни факти могат да се видят на 43-те цветни фотокопия в Доходното. От тях русенци със сигурност ще научат повече за политическата конфигурация на Балканския полуостров и на Европа като цяло в различни отминали години, но със сигурност зрителите ще си дадат сметка и за огромното старание и целенасоченост, широтата на познанията и добросъвестността на съставителите на старите карти.
Тези географски свидетелства са важен източник на информация за названията на географските обекти, но не само. Те са били използвани от търговци и пътешественици като ориентири при пътуванията им, понякога като
илюстрации към географски описания
а често и като специфични самостоятелни „кратки справочници“ - нещо като актуалните днес гидове, без които не може да мине нито един турист или пътешественик. Разглеждайки старите карти, днес можем да върнем времето назад и да научим под какви имена са разпознавали страните, градовете, реките и планините минаващите през тях търговци, дипломати, мисионери и пътешественици.
Имената на авторите, чиито трудове са представени в Русе, са известни на историците и изследователите. Сред тях е фламандският картограф Абрахам Ортелиус, който у нас е познат най-вече с публикуваните през 1585 година карти „Изображение на древна Тракия“ и през 1590 г. „Черно море“ с обозначение на топонимите, хидронимите и оронимите /названия на планини, върхове и низини/, с античните им наименования. В Русе обаче сега Ортелиус е представен с друга своя карта: „Турската империя“ от 1570 година. На нея са показани Арабският полуостров, Анадола и териториите, които империята е заемала на Балканския полуостров - България, Трансилвания, Валахия, Албания, Унгария, без Славония и Австрия.
Русенци ще видят и географски изображения на друг изследовател, популярен със заснемането и описването на територии по нашите земи - роденият през 1643 г. в град Модена Джакомо Кантели да Виньола, типичен представител на италианската картографска школа. Той изготвя карти на Македония /отпечатана през 1689 г. в Рим/,“България и Романия с част от Македония“, „Карта на течението на Дунав от Белград до края му“ /1684 г./. Копие именно на
тази карта - цветна и невероятно красива
показва в Русе музеят от Букурещ. По нея днешните любители на пътешествията могат да извървят мислено пътищата, свързвали някога Zorza Giorgio /днешно Гюргево/ до Russi /има ли нужда от уточняване?!/, да поемат към Tatracain /Тутракан/ или пък на запад към Nicopoli, а могат да свърнат на югоизток към Hrazgrad или да потеглят на юг към Ternovo...
Само по себе си разглеждането и разчитането на древните карти е увлекателно приключение. Още повече, че при липсата на художествен текст, както е в историческите романи, картите оставят пространство за въображението. А картографите отпреди пет века не са спирали единствено до обозначенията и схематичните маркировки на пътища, реки и кръгчета-градове. По старинните карти значимите селища са изобразени с картинки на крепости, нарисувани са
крепостни стени, хълмове, гори, манастири
Няколко от представените копия показват разположението на военните сили по време на Руско-турската война от началото на 19 век - Carte du theatre de la guerre, например. Нейният автор Допт, който я издава през 1837 г. в Париж, е поставил също така и портрети на пълководците на воюващите сили - руския император Николай Първи и княз Меншиков, от една страна, и султан Абдул Меджид и Омер паша, от друга, както и рисунки на войници и офицери от двете армии. На карта от 1771 г., на Йохан Михаелис Пробст, пък е показан бойният театър на друга руско-турска война.
Най-старите карти, копия на които могат да се видят във фоайето на Доходното здание, са от средата на 16 век и са изработени от немския картограф Себастиан Мюнстер. Това са „Дакия“ от 1545 г., „Трансилвания“ от 1550 г. и „Унгария и Трансилвания“ от 1550 г., и трите издадени в Базел. Изключителен интерес представляват работите на фламандеца Петрус Бертиус, публикувал през 1630 г. в Амстердам „Дунав и регионът“, на французина Никола Сансон, издал в Париж през 1640 г. „Ориенталски Илирик, Мизия и Тракия“. Друг фламандец - Фредерик де Вит, издава през 1690 г. в Амстердам своята „Европа“ - на нея
Испания заема целия Пиренейски полуостров
а Франция е обозначена като Gallia. На картата на Йохан Хоман от 1743 г. Португалия вече я има. Пак Хоман е автор на карта на Дунав и прилежащия регион, издадена през 1766 г. в Нюрнберг. На нея в детайли са изобразени България и Романия /южната част на днешната ни държава/, Валахия, Албания, Тесалия, Ливадия. Със сигурност заслужава внимание фактът, че картите показват и доказват, че дори и столетия след падането на България под турско робство западните картографи продължават да изписват името на страната - независимо от това, че тя се намира в границите на Турската империя.
Изложбата на старинните карти, която пристигна в Русе с посвещението на 135-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Румъния и бе открита от посланика на Румъния в София Антон Пъкурецу, е истински подарък за русенските интелектуалци и родолюбци. Тук показваме най-представителните карти, които притежава в колекцията си музеят, каза при откриването директорът на културния институт Овидиу Думитру. Според него изображенията са важни както за българите, така и за румънците, убеден е Думитру. И по повод историческите връзки между България и Румъния сподели: „Аз съм наследник на Йоан Григоре, който във войната през 1877-78 година пръв е пленил знаме на турските войски“.