През деня бе представен и тематичният брой на списание "ЛИК", издание на БТА, посветен на „Аполония”.
ЦЕНАТА НА УСПЕХА
Премиерата на списание "ЛИК", посветен на празниците на изкуствата, бе част от форума „Цената на успеха”. В представянето се включиха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, главният редактор на изданието и ръководител на дирекция "ЛИК" в БТА доц. Георги Лозанов и артистичният директор на „Аполония” Маргарита Димитрова.
Свои спомени от дългата история на фестивала разказаха проф. Димо Димов, който е създател на празниците на изкуствата, и проф. Михаил Неделчев.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев посочи какво стои зад възстановяването на ежемесечното издаване на списанието. „Голямата стратегическа цел, която се опитах да формулирам, е памет. Новината не само като информация за днешния ден, но и като свидетелство, оставено за утре”, каза той. Допълни, че „ЛИК" за „Аполония” е памет за среща на велики артисти на място-символ - среща на вечни ценности, устояла на бурни турбуленции в злободневието.”
Доц. Георги Лозанов направи паралел между списанието и празниците на изкуствата. „Има нещо много общо между "ЛИК" и „Аполония” в ценностите”, подчерта той. Според него и "ЛИК", и „Аполония” преди 1989 г. са били територии на съпротива към конюнктурата.
ЛИТЕРАТУРА
Юбилейна вечер бе посветена на литературния историк проф. Михаил Неделчев, който тази година навърши 80 години. В рамките на фестивала той представи втория том от своя труд „Как работи литературната история”. В представянето на изданието участваха проф. Веселин Методиев, проф. Пламен Дойнов и доц. Елка Трайкова.
„Това е финалното юбилейно тържество от един голям цикъл, който започна на 14 юли”, каза в началото на вечерта проф. Неделчев.
Пред БТА той коментира, че въпреки юбилея си тази година, все още не е в етап, в който търси поуки от извървения до момента път. „Все още не съм тръгнал към равносметки. Защото имам да издавам трети том на моя оpus magnum (от латински: „велико дело“ – бел. а.) – големи съчинения, където съм събрал много неща, основно писани през последните десет години”, заяви литературният историк. По думите му, читателите на книги като неговата „Как работи литературната история” са специализирани читатели. „Това не са мнозинството читатели в никакъв случай”, каза проф. Неделчев. Допълни, че поради тази причина и самият тираж на такива книги не е много голям.
ТЕАТЪР
На сцената в читалище „Отец Паисий” гостува постановката на театър „Българска армия” - „Секс, наркотици и рокендрол”, създадена по текст на Ерик Богосян. В спектакъла, който отбелязва 30 години на сцена, участват Ивайло Христов, Добрин Векилов-Дони и Костадин Георгиев-Калки. Премиерата му е 11 ноември 1992 г. и вече три десетилетия остава в театралния афиш.
Пред БТА актьорът Ивайло Христов разказа на какво според него се дължи дълголетието на спектакъла. „Причините са няколко и със сигурност първата е прекрасният текст на Богосян. Това са теми, които са вечни”, каза той. „Темите са такива, че въпреки бурните 30 години, които преживяхме, те някак си останаха важни и съществени. Вярно е, че в различните периоди напред излизаха едни важни неща, в други периоди – други важни неща. Публиката винаги намираше нещо важно за себе си за времето, в което живеем”, допълни актьорът.
Друга театрална проява в седмата фестивална вечер на „Аполония” бе краткият спектакъл, който изпълниха участниците в майсторския клас по актьорско майсторство и режисура на Галин Стоев. В художествена галерия на морския град те представиха усвоените знания по време на семинара и изиграха откъси по текстове на Чехов. В края на спектакъла Галин Стоев раздаде и дипломи на успешно преминалите класа,
КИНО
Кино прожекцията във фестивалната програма бе на игралния филм „Бягство”, на режисьора Виктор Божинов, и с участието на актьорите Диана Димитрова, Александър Кендеров, Христо Петков, Снежана Макавеева и др.
Пред БТА Виктор Божинов разказа как се е стигнало до появата на „Бягство”: „Като всеки филм, просто се появява една интересна история, която искаме да разкажем. Събират се група ентусиасти зад това - като всяко начало. Но в крайна сметка се стигна до премиера, до прожекция пред зрители”.
По думите на Божинов, актьорите в продукцията са се сработили лесно: „Понеже историята е такава, че една група хора преживяват заедно някакви неща, се събрахме предварително. Имаше нещо като тренировъчен лагер и те свикнаха един с друг. Освен това, по-интересното беше, че те не знаеха сценария”. Режисьорът допълни, че всяка вечер актьорите са разбирали какво ще се случва на следващия ден. Според него това е било ценно като опит.
„Винаги всяка среща с публиката е вълнуваща. В Созопол винаги е интересно и вълнуващо, защото това е една публика с опит, публика, която търси по-сериозните неща и, разбира се, очакването за тяхното внимание е вълнуващо”, каза режисьорът. Запитан за ролята на „Аполония” в културния живот на страната, Божинов заяви, че откакто се помни, „Аполония” е била стожер в културния живот, особено през лятото. „Аз пожелавам кураж и успех на организаторите, за да могат да го поддържат и развиват”, каза режисьорът за фестивала.
МУЗИКА
Две музикални прояви имаше в седмата фестивална вечер на „Аполония”. В археологическия музей сопраното Ина Кънчева и пианистът Емануил Иванов изпълниха концерта „Песента на спомените”.
Последната проява за вечерта бе концертът на националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, който изпълни с народна музика амфитеатъра в морския град. С проявата се отбелязва 70-годишния юбилей от създаването на ансамбъла, който е основан през 1951 година от композитора Филип Кутев.