Хората трябва да бъдат будни, за да опазим Черноморието от презастрояване, смятат екоактивисти

Хората трябва да бъдат будни и да подават сигнали при поява на нередности, за да опазим Черноморието от презастрояване. Това е посланието на двама еколози и активисти – Борислав Борисов и Спас Узунов. И двамата са на мнение, че гражданите са ключът към решаването на проблемите по родното море.
„Ако няма гражданска активност и това бетониране не бъде спряно, само след няколко години идното поколение ще гледа природа по Черноморието само на снимки и пощенски картички“, коментира за БТА Борисов. Според него хората не трябва да си казват: „Повече няма да стъпим тук“, а да помислят с какво те могат да допринесат, за да променят ситуацията.
Борислав Борисов е дипломиран еколог, който прави разследвания за посегателствата срещу околната среда. Той е един от администраторите на създадената през 2018 г. Фейсбук група „Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг“. Тази година групата бе отличена в Годишните награди на Фондация „Биоразнообразие“ в категорията „Активист за природата“.
Целта на групата е опазването на природата в района на село Синеморец, девствените плажове, както и предотвратяването на редица посегателства върху Природен парк „Странджа“ и защитените местности в него, коментира Борисов. Хората от групата успяха да спечелят редица природозащитни битки главно чрез граждански разследвания, отбеляза още той.
Всичко това изгради един положителен обществен рейтинг на борците за Синеморец, като медиите започнаха да обръщат все по-голямо внимание на техните разкрития, обясни още Борисов. Той подчерта, че Синеморец се е превърнал в символ за гражданска активност. Самият Борислав е носител на приза „Активист на годината“ за 2021 г. от Българския хелзинкски комитет. Отличен е и с второ място в наградите „Валя Крушкина“ за разследващи материала за незаконно строителство в Синеморец в съавторство с журналиста Пламена Игнатова от Клуб Z.
Примери за гражданска активност
Борислав Борисов припомни някои от случаите, при които групата „Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг" е реагирала и е подала сигнали за нередности. Сред тях са прекратяване на договора за изготвяне на проект за нов общ устройствен план на община Царево. „Още при публикуването на проекта активистите откриха редица нередности и неверни данни, сред които дори и несъществуващ плаж“, коментира екоактивистът.
Борислав Борисов даде и друг пример – след гражданско разследване и последвали медийни публикации прокуратурата и Дирекция „Национален строителен контрол“ са се самосезирали относно изграждането на СПА хотел с разгъната застроена площ над 9000 кв. метра. Причината е, че РИОСВ-Бургас навремето е одобрила изграждане само на три вилни сгради в конкретния имот, уточни Борисов.
Вследствие на действията на хората във Фейсбук групата има и прокурорска проверка за изграждането на незаконен път в местността Поляните край Синеморец. Последва и разпореждане на МОСВ за възстановяване на терена в природния му вид, посочи още екоактивистът.
Той припомни и спирането на застрояване  на имот от близо 10 декара, предназначен за спортна дейност в Синеморец. Общината имаше намерение да го превърне в 14 по-малки парцела, предназначени за жилищно строителство, каза Борислав. Като пример за намеса след граждански сигнали той посочи и залесяването с инвазивен вид растение в защитената местност Силистар, което впоследствие е премахнато.
Според Борислав Борисов често институциите се задействат, след като активистите започнат да ги притискат и случаите излязат в медиите. Въпреки проблемите обаче той продължава да избира родното море, а любимо място си остава Синеморец. Той става ангажиран и с каузата да се бори за запазване на девствените кътчета по морето.
Планиране на устойчив туризъм
За необходимостта от превантивна дейност говори и Спас Узунов, координатор природозащитни дейности, проект "Лагуната на живота", към Фондация „Биоразнообразие“.
В последното десетилетие проблемите много се задълбочиха и се мултиплицираха вследствие на грешно управление и на неприлагане на нормативните изисквания, включително тези на Европейския съюз. Ще бъде много трудно да решим тези проблеми без работата на институции, организациите и гражданите, коментира Узунов.
Най-големият проблем е лошото планиране или нежеланието да се реши как можем да направим туризма устойчив, смята той. 
Общият проблем за Черноморието е презастрояването - с лошото планиране и с преценката какъв туризъм искаме да развиваме и какво искаме да показваме на туристите, защото настоящият туризъм се базира на унищожаването на ресурсите, смята екологът. Той определи ситуацията като „рязане на клона, на който седим“. 
Ако искаме дългосрочно да ползваме ресурса, който природата ни е предоставила, трябва да осмисли сериозно нашите ценности и начина, по който се отнасяме към тези ресурси.
Спас Узунов каза, че освен презастрояването, проблем са и концесиите на плажовете. По думите му на много места се предизвика разрушаване на плажните ивици  с „варварско нахлуване“ с преместваеми обекти на плажа. Специалистът обясни, че това води до увреждане на дюните. 
Според Спас Узунов каза, че фондация „Биоразнообразие“ заедно с другите членове на „За да остане природа в България“ се опитва да работи по всички казуси. 
Да подкрепяме и въвличаме хората в цялата страна е важно според еколога. По думите му обаче активността на гражданите не изключва отговорността на институциите, които имат отношение към опазването на околната среда.