В допълнение към главозамайващата политическа еволюция, която тази промяната отбелязва, предложението почти сигурно ще се сблъска с конституционни предизвикателства.
Лопес Обрадор създаде националната гвардия през 2019 г., мотивирайки се, че федералната полиция в Мексико е безнадеждно корумпирана и неспособна да се противопостави на мощните мексикански наркокартели. Той скрепи това в конституцията, като постави гвардията на подчинение на гражданския апарат за обществена сигурност.
Критици на промяната казват, че реформата за прокарване на законодателство за националната гвардия е недостатъчна за прехвърляне на нейните конституционно установени граждански правомощия към военните.
Освен това Лопес Обрадор изглежда вече не разполага с достатъчно гласове в Конгреса за конституционна реформа. В предложението си президентът излага многостранен аргумент: цивилните полицейски сили не са успели да гарантират сигурност в страната; военните са институцията с най-високо доверие в Мексико; националната гвардия вече е по същество военна институция.
От общо 110 000 членове на националната гвардия, над 80 на сто идват от армията и флота, отбелязва президентът. Националната гвардия действа само благодарение на военното ръководство, което я организира, и обхватните логистични възможности на армията.
Голяма част от предложението на Лопес Обрадор се тълкува като апология на военните като основен стълб в мексиканското общество, представена по начин, който да бъде разбран от мексиканците. Президентът даде на военните повече отговорности от всеки друг мексикански лидер в последните години и ги натовари не само с борбата срещу наркокартелите, а и с кражбите на гориво.
Военните построиха ново летище, което да обслужва столицата, както и железопътна линия за туристически влак на полуостров Юкатан. Военните строят банкови клонове в селските райони и имаха ключово участие при справянето с пандемията от ковид, отбелязва АП.