Българският гений, полетял от собствен планер до върховете на световната авиация

На негово име е кръстен залив в Антарктида - чест заради огромните му заслуги за развитието на американската и световната авиация. Това е роденият на днешния 2 септември български изобретател, инженер и авиатор, основателят на авиоинженерството в България  Асен Христов Йорданов, който, за жалост, е по-известен и почитан в САЩ, отколкото в родината си. Предлагаме ви очерк за Асен Йорданов от segabg.com. Заглавието е на редакцията.

Безстрашен летец, гениален изобретател, създател на първия български аероплан и на прототипа на телефонния секретар, герой от войната, предприемач с блестяща кариера в САЩ, партньор на „Боинг“ и „Локхийд“, автор на книги за авиацията, сред които и „Вашите криле“ - „библията“ на пилотите от цял свят - това е Асен Йорданов, един от най-великите мъже на ХХ век. 
Роден е на 2 септември 1896 г. в София в семейство на образовани и състоятелни хора. Баща му е с многостранни интереси - от химия и инженерство до банково дело и селско стопанство. Докато пребивават във фамилния чифлик, малкият Асен по цял ден прави хвърчила и ги наблюдава как летят, лови птици и с часове гледа крилата им, за да разбере как успяват да се движат във въздуха. През 1911 г. придружава баща си по време на дълго пътуване в Италия, Швейцария, Франция. Обикалят технически изложения и момчето в захлас разглежда най-новите модели самолети, автомобили, мотоциклети и други машини. През 1912 г., още ученик, 
съвсем сам и с подръчни средства конструира и сглобява планер
и успява да го вдигне във въздуха. Ето какво разказва смелият младеж за първия си полет с безмоторната самоделка: „Въпреки мизерните ми ресурси конструирах истински планер, като използвах бамбукови пръти, тел, части от разглобено пиано и двете колела от собствения ми велосипед. Получи се нещо като огромно хвърчило. Убедих един от командирите от близките казарми да ми даде двама войници, които да ми помогнат с изпитването на планера в полет на казармения плац. Двамата войници тичаха от двете ми страни, докато аз, набирайки скорост, постепенно се издигнах във въздуха и достигнах височина от около 12 метра. Имах кормило, можех да маневрирам и успешно да кацна там, откъдето бях тръгнал. Аз оцелях! Но моето прословуто „хвърчило“ нямаше късмета да приключи авантюрата като едно цяло.“
Изпратен да учи във Франция, Асен случайно се запознава с един от първите български летци - младия офицер Симеон Петров, който по това време се обучава в школата на гениалния пилот-конструктор Луи Блерио. И започва да посещава авиоучилището, без официално да е записан там.  
По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен се записва доброволец. Изпращат го механик в аеропланното отделение край Свиленград, разположено на едно от първите военни летища в света - „Мустафа паша“, на 20 км от фронтовата линия.
Ремонтира военни самолети, но работи и по собствен проект за аероплан
Нарича го „Експрес“, или „Йорданов-1“. През 1915 г. специална комисия от военното министерство провежда изпитания на неговия „Експрес“ и заключава: „Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов - за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене“.
След като завършва гимназия, младежът учи в Школата за запасни офицери. През Първата световна война Асен Йорданов е пилот на боен самолет, участва в битки и получава орден за храброст. По онова време България е авиосила - притежава повече самолети от Япония и и съперничи на Великобритания. Но след войната Ньойският договор буквално погребва българската авиация - страната ни няма право да притежава самолети и всички пилоти и механици са уволнени. Крилата на младия авиатор са подрязани. 
Затова, когато през 1922 г. Американският авиоклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет с награда за победителя от 1 млн. долара, Йорданов веднага решава, че трябва да участва. Успява да си издейства парична помощ от правителството и заминава за САЩ, но там го чака разочарование  - не са се записали достатъчно участници смелчаци и състезанието се отменя. 
Асен остава в Америка и поема по трудния път на емигранта
чисти сняг, работи по строителни обекти и усилено учи английски. Намира си работа като чертожник в авиодружеството „Къртис“, където бързо се отличава и се издига до главен конструктор. Междувременно учи аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Завършва и авиоучилище, за да може да работи като летец изпитател. Освен това се занимава с продажби, прави въздушни каскади, става авиоинструктор, специализира летене в тежки метеорологични условия.
През 40-те години на миналия век Асен Йорданов
започва да развива собствен бизнес
Основава и управлява компаниите „The Jordanoff Aviation Corporation“, „Тhе Jordanoff Corporation, Jordanoff Electronics“. Фирмите му си сътрудничат с титани в авиоиндустрията като „Дъглас“, „Локхийд“, „Къртис-Райт“, „Боинг“, „Норт Американ“, „Пайпър“. По техни заявки или като собствени начинания Асен Йорданов участва в конструирането на известни самолети. Сред тях са многоцелевият P-38 Лайтнинг, използван във Втората световна война като изтребител, ескортен изтребител с голям обхват и за разузнаване; P-40 Уорхоук - основният изтребител на Щатите, който пръв се сблъсква с японските самолети по време на атаката на Пърл Харбър; „летящите крепости“ на „Боинг“ B-17 (B-17 Flying Fortress) и B-29 (B-29 Super Fortress) - най-добрите стратегически бомбардировачи през Втората световна война, които имат съществен принос за победата над Германия и Япония.
Американското правителство възлага на Асен Йорданов секретни задачи, свързани с авиоиндустрията и разработването на огромната по обем техническа документация, свързана с експлоатацията на самолетите и подготовката на пилотите.  
Гениалният българин
пише поредица книги за въздухоплаването
„Твоите крила“, издадена през 1936 г., е известна като „библията“ на летеца и се преиздава до ден днешен по цял свят. Книгите му се тиражират на руски, японски, френски, немски език и са настолни четива за пилотите и в гражданската, и във военната авиация. 
Само в САЩ трудовете му са издадени в над 750 000 екземпляра. Книгите на българина с много таланти са написани достъпно, с лек език, с чувство за хумор и приятелско отношение към читателите. И богато илюстрирани. „Твоите крила“ завършва с „намигване“ на автора: „Ако и сега не можете да летите, не е по моя вина“.
Асен Йорданов е човекът, запалил по летенето с  книгите си първия човек, стъпил на Луната - Нийл Армстронг, и съекипника му от „Аполо 11“ Едуин Олдрин. 
През 50-те години на миналия век българинът работи върху сигурността на автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница (във вариант предпазна жилетка).
Разработва апарата „Джордафон“
- предшественик на съвременния телефонен секретар, конферентната връзка и спикерфона. Устройството дори е официално патентовано като „кутия с апаратура за приемане и предаване на звук със система за автоматично отговаряне, записване на съобщения и на обикновени разговори“ . 
Всички световни агенция съобщават за смъртта му на 19 октомври 1967 г. На тъжния ритуал присъстват трима американски президенти - Картър, Рейгън и Буш. Прахът му е разпръснат със самолет в небето над Америка.
До последния му дъх на табелата на дома му е изписано: „Асен Йорданов - български пилот авиатор“.  
Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк, а портретът му е в Залата на славата на нюйоркското летище „Ла Гуардия“. National Air Muzeum съхранява вещи и записки на големия авиатор. САЩ кръщават на негово име залив в Антарктида - „Джорданоф бей“.
В София отскоро булевард носи името на великия ни сънародник. Има инициатива най-голямото летище у нас - столичното, което в момента е с абсолютно неуместното име „Враждебна“, да бъде наречено на Асен Йорданов. Това е най-малкото, което можем да направим, за да почетем тази изключителна личност.