След две седмици, в средата на септември, ще бъде обявена първата мярка "Започвам работа". Тя е насочена към безработните, неактивните и хората в неравностойно положение. Първият компонент ще цели активиране на безработните, като ще се ползват както стандартните услуги на Агенцията по заетостта, така и нови - мобилни екипи, клубове за активиране, съобщи заместник-министърът на труда и социалната политика.
Вторият компонент е свързан с обучение на безработните и неактивните хора на пазара на труда. Обученията няма да бъдат самоцелни, а свързани с регионалните специфики. Търсенето на работна сила по региони ще определи в какво ще се обучават хората, така че да могат да си намерят работа, каза Наталия Ефремова. Тя посочи, че нуждите на местно ниво ще се определят от комисии, в които ще участват представители на общините и на Агенцията по заетостта.
След като бъдат обучени хората, започва подкрепата на заетостта им - те вече могат да бъдат насочени според заявките на работодателите за свободните места. Подкрепата за заетост е третият компонент на мярката "Започвам работа". Ще има различен период на подкрепа на заетостта - за безработните и неактивните заетостта ще се подкрепя в продължение на шест месеца, за тези, които са в неравностойно положение - 12 месеца, а за хората с увреждания подкрепата ще бъде до 24 месеца, обясни Наталия Ефремова. Това разграничение е направено с цел хората да могат да се установят трайно при този работодател, да придобият трудови умения, опит, увереност и комфорт при изпълнението на ежедневните задължения, допълни тя.
Очаква се да бъдат активирани 28 000 безработни и неактивни лица, най-малко 11 000 души да се включат в обучения за езикови, STEM (science, technology, engineering, and mathematics - бел. ред.), преносими и "меки" умения. Ще има стипендии и транспорт за обучаващите се. Над 10 000 са хората от уязвимите групи, които ще бъдат подкрепени със заетост до две години.
В Североизточна и Югоизточна България ежегодно се говори за недостиг на кадри в туризма, които да работят през лятото по българското Черноморие, даде пример Ефремова за разграничение на регионалните нужди, като уточни, че обучените хора могат да работят зимата и в планинските ни курорти.
В отговор на въпрос Ефремова каза, че по отношение на "изтичането на работна сила" ние имаме най-голям проблем с т. нар. бял сектор - медицинските специалисти, акушери, здравни работници. В новия програмен период е заложено да се развиват стимулиращи пакети, които да дадат възможност за развитието на практики в страната - дори медицински сестри да могат да развиват подобни практики в райони, които са отдалечени, по-труднодостъпни или такива, в които няма лесен достъп до медицински услуги.
В новия програмен период програмата има приоритет, свързан с подготовката на работната сила за бъдещето на труда, а за младежката заетост, която е оформена за първи път в самостоятелен приоритет, са отделени три пъти повече средства. Със 735 милиона лева ще бъдат обхванати 110 000 младежи, посочи Ефремова. Анализът на програмата показва, че повече от 50 процента от младежите остават на работа при същия работодател или намират друга работа след излизането от проекта, в който са участвали, посочи заместник-министърът на труда и социалната политика.
Над 300 000 младежи в България нито учат, нито работят, групата NEETs (Not in Education, Employment or Training - бел. ред.) ще бъде една от приоритетните за Програма "Развитие на човешките ресурси", посочи Наталия Ефремова. Според нея групата на младежите допълнително пострада по време на пандемията, тъй като първите, от които се освобождаваха работодателите, бяха хората без опит. И макар младежите да са по-адаптивни към промените, ако работодателите не могат бързо да адаптират работната си среда, то младите хора са първите, които остават без работа, коментира заместник-министърът на труда и социалната политика.
Ще бъде поставен акцент върху дигиталните умения и възможностите във всички степени на дигиталните умения - не само начални, но и такива, които са средното ниво по европейската рамка, каза Наталия Ефремова.
Служебното правителство е подготвило и стартирането на операцията по Европейската детската гаранция "Бъдеще за децата". Над 25 процента от българските деца са в риск от бедност, което е много над средноевропейското ниво. Целта ни е до няколко години да намалим този процент на 20 на сто, каза Ефремова. Очаква се с мярката "Бъдеще за децата" да бъдат обхванати над 30 000 деца под 18-годишна възраст. Операцията е с бюджет от 81 млн. лв. Тя ще е достъпна за всички доставчици на социални услуги - това могат да бъдат както неправителствените организации, така и общините.
Техните проекти могат да се развиват в три направления, като първото е свързано със здравната профилактика и превенция на здравето - подобряване на достъпа до здравни грижи, превенция на ранни бракове. Всяко населено място ще определи какъв тип социални услуги ще развива - може да са консултации за родителски умения или изобщо семейни консултации или услуги, които са свързани с ранната интервенция на уврежданията или затруднения в развитието на децата. Това са доста търсени услуги, каза Наталия Ефремова.
По думите ѝ по мярката амбициите са най-накрая да бъде развита патронажната грижа за деца от 0 до 3 години, която в момента се появява спорадично и по-скоро по проекти на неправителствени организации.
"Ако в определен район има много деца и семейства от маргинализирани общности, които имат нужда от подкрепа още преди бременността, по време на бременността и преди раждането, там съвсем естествено се развива патронажната грижа. В други общини може да има нужда от конкретен център, свързан с различни заболявания - например, за деца с аутизъм или деца с друг тип заболявания. Всичко зависи от работата в съответната община, както и от комбинацията община и доставчик на социална услуга", обясни Наталия Ефремова.
Третото направление, което е изключително важно при всяка една социална услуга, е свързано с обученията на самите доставчици на социални услуги, наблюдение и подкрепа на хората, които предоставят услугите, защото социалните услуги са изключително тежки, допълни заместник-министърът на труда и социалната политика. Целта на мярката е да бъде оказана превенция на рисковете от изоставяне на деца, намаляване на детската бедност и подобряване качеството на живот на служителите, каза Ефремова.
Важно е общините да знаят, че "Патронажната грижа", която се финансира от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", също ще бъде обезпечена с нова покана за кандидатстване към тях, заяви Наталия Ефремова. Ще продължим предоставянето на т. нар. почасови мобилни интегрирани здравно-социални услуги. В момента те се предоставят в 209 общини. Почти във всяка община има осигурена патронажна грижа за доставка на храна или продукти от първа необходимост за хора, които са трудноподвижни, в невъзможност от самообслужване и хора с увреждания. За всички тях правим всичко възможно, така че да доставим интегрирана здравно-социална услуга в дома им, каза Ефремова. Новата мярка "Грижа в дома", която ще се финансира по Програма "Развитие на човешките ресурси" (2021-2027), ще бъде с бюджет от 100 млн. лв., като с нея се очаква подкрепа в дома си да получат над 32 000 възрастни и хора с увреждания.
По Програмата за храни и материално подпомагане служебното правителство работи с ускорени темпове. Ще бъде осигурена непрекъсваемост на "Топлия обяд" от 1 октомври, за момента проектът е до 30 септември. В отговор на въпрос Ефремова посочи, че има сигнали от кухните, че сумата, която се отделя за обяда, е недостатъчна поради поскъпване на хранителните продукти. В момента се прави остойностяване на новите искания, така че средствата за храната да стигнат.
Пакетите за новородени са нещо ново в Програмата за храни и материално подпомагане. Те са предвидени за 10 000 бебета в семейства, които са силно уязвими и живеят в крайна бедност. В пакета ще има хигиенни материали, пелени и най-необходимите вещи за бебетата. Пакетите ще бъдат раздавани по два пъти до навършване на шест месеца на бебето. Очаква се мярката да стартира през есента, уточни заместник-министърът на труда и социалната политика.
Общо 10 000 семейства ще бъдат подкрепени с ваучери за детска кухня, така че децата да се хранят здравословно, ползвайки тази общинска услуга, развита в почти всички общини, допълни заместник-министърът на труда и социалната политика.
Следва пълният текст на интервюто:
- Г-жо Ефремова, програмата "Развитие на човешките ресурси" (2021-2027) беше първата програма, одобрена от Европейската комисия. Какъв ще бъде основният акцент в нея?
- Основният акцент в програмата "Развитие на човешките ресурси" е подготвянето на работната ръка за бъдещето на труда. Всички мерки в областта на труда ще бъдат свързани с дигиталната трансформация и "зелената" икономика, така че хората да бъдат подготвени за този преход към дигитално общество и по-зелена икономика. Целта на програмата е мерките винаги да са ориентирани към конкретния човек. Когато става въпрос за пазара на труда, това означава да компенсираме с обучения, стажове, квалификация или просто субсидирана заетост, когато това е необходимо, така че да подпомогнем човека да се включи на пазара на труда, ако е неактивен или безработен, а ако е работещ човек - да смени своята работа, да подобри работната си среда, да получава по-добро възнаграждение.
- Какво ще направите за младежката заетост? Групата на младежите, които нито работят, нито учат, продължава да бъде много голяма в България, доста над средноевропейското ниво.
- За първи път "Младежката заетост" е отделена в самостоятелен приоритет в Програма "Развитие на човешките ресурси". Бъдещата работна сила са младежите и за тях предвиждаме отделни пакети от мерки, които да могат да ги подпомогнат в прехода им от образование към заетост. Те ще бъдат подкрепени от наставници, ментори на работното място, ще могат да се включат в стажове, обучения, квалификации или просто в мерки за повишаване на техните умения, така че да могат да се справят по-добре с предизвикателствата, които са малко по-специфични при тях.
Да, младежите в България, които нито работят, нито учат, са голяма група, процентът е доста над средноевропейския. Фокусът на нашата програма са именно младежите от групата NEETs - тези, които нито работят, нито учат. Ресурсът, който е заделен по приоритет "Младежка заетост", е доста сериозен - с бюджет от над 735 млн. лв. ще обхванем 110 000 младежи. В програмен период 2014-2020 г., по който все още се изпълняват проекти, с различни мерки за активиране, обучения, стажове и заетост сме обхванали близо 80 000 младежи, т.е. в следващите седем години предвиждаме увеличение на младежите, които ще бъдат подкрепени със средства от Европейския социален фонд +.
- Каква е ефективността на програмата по отношение на младежите? Успяват ли да се задържат на работа, след като преминат през програмата?
- Ефективността и успеваемостта на Програма "Развитие на човешките ресурси" по отношение на младежите е изключително задоволителна - повече от 50 процента от тях след излизането от проекта, в който са участвали, са останали на работа при същия работодател или са си намерили друга работа.
- Какво е заплащането, което имат след подкрепата?
- При изпълнението на проекта с европейски средства се покрива или една минимална работна заплата, или минимален осигурителен доход, но това не пречи на работодателя да дава допълнително заплащане, ако е доволен от това, с което се занимават младите хора при него.
- Пострада ли групата на младежите по време на пандемията?
- Групата на младежите беше най-уязвима по време на пандемията, като причините са свързани със затрудненията въобще в икономическия сектор и в работата. Когато се налагаше освобождаване на работници, първите, които се освобождаваха, са тези, които имат най-малко опит. Тяхната адаптация към промените, от една страна, е по-голяма, но от друга - адаптирането в работната среда невинаги беше достатъчно бързо и това също принуждаваше работодателите да оптимизират своите разходи и понякога това водеше до освобождаване на младежи. Особено младежите, които нямат професия или имат по-малки умения, бяха силно засегнати по време на пандемията.
- Какъв ще е акцентът на обученията, които ще бъдат подкрепени по Програма "Развитие на човешките ресурси"?
- Ще бъде поставен акцент върху дигиталните умения във всички степени - не само начални, но и такива, които са средното ниво по европейската рамка.
- "Социалните иновации" са нов приоритет на "Развитие на човешките ресурси". Разкажете повече за този приоритет.
- Той е с по-скромен ресурс - общо 20 млн. лв. ще бъдат насочени към проекти за социално експериментиране, изпитване и прилагане на социални иновации в областта на пазара на труда и на социалното включване. Ще финансираме проекти, които са свързани с разработването на иновативни идеи, нови практики, социалното експериментиране на услуги, продукти, модели, така че да видим в иновативната част кое може да бъде работещо и приложимо и да се разраства в по-голяма степен.
- Дайте пример за такава инициатива, за да могат хората да си представят какво означава социална иновация.
- Пример за такава инициатива е ALMA - това е нещо ново за България, което беше въвеждано по линия на транснационалното сътрудничество в предходните програмни периоди, като основен двигател беше германското министерство на труда, съответно колегите, които се занимават с финансирането от Европейския социален фонд. АLMA има като идея да определи една група от млади хора, които са в неравностойно положение - могат да бъдат хора, които имат увреждания, или хора, които по някакъв начин са изключени от пазара на труда. Инициативата включва три направления - първото направление е младежите да бъдат обучени и консултирани, второто - да заминат на работа или на стаж в друга държава, като за целта, ако не знаят език, могат да бъдат обучавани в езикови компетентности, за да се справят с работата си в другата страна. Този период може да бъде между два и шест месеца и след това целта е, когато получат някакви практически знания, умения в конкретна професионална област, завръщайки се в България, да бъдат подкрепени в намирането на работа и реално да бъдат насочени към заетост в нашата страна. Това е нещо абсолютно иновативно за нас и изисква сътрудничество между Агенцията по заетостта и неправителствения сектор - най-често това са младежки организации, които подкрепят такива млади хора и които могат да ги достигнат, за да ги идентифицират като хора в уязвимо положение, които имат нужда от помощ. При успешно завършване на стажа и намиране на работа има допълнителни стимули, като стимулът е както за работодателя, така и за младия човек. Докато са в чуждата държава на стаж или на работа, те имат осигурен доход от програмата, така че да могат да живеят спокойно в периода на престоя и обучението и да получат по-голям шанс за по-добра професионална реализация.
Предвиждаме по приоритет "Социални иновации" да развием и национален Компетентностен център за социални иновации. ЕК призовава всички държави членки да мислят за такива центрове, които генерират идеите на социалните иновации, да оценяват дали нещо е иновация или не.
- Има ли формулировка за "социална иновация"?
- Формулировка на "социална иновация" имаме по-скоро на национално ниво, защото общоевропейското е прекалено общо. В самата програма "Развитие на човешките ресурси" формулираме дефиниция. Идеята е да се създаде мрежа на социалните иновации в страната, които да бъдат подкрепени през този национален Компетентностен център, така че да има повече информация за това какъв тип иновации се възпроизвеждат, кое работи, кое не работи, какви са успехите, кои са били трудните моменти.
- Какви ще са мерките по отношение на безработните?
- Първата мярка, която планираме да стартираме по Програма "Развитие на човешките ресурси" (2021-2027), е "Започвам работа". Тя е насочена към безработните, неактивните и хората в неравностойно положение. Мярката е голяма като бюджет - общо 300 млн. лв., и ще бъде изпълнявана в три компонента. По първия компонент се цели активиране на безработните - провокиране те да имат активно поведение, за да бъдат включени на пазара на труда. Това ще се случва с различни методи - със стандартните, класически услуги, които предоставя Агенцията по заетостта, но и с развиване на нови модели за работа - мобилни екипи, ателиета за търсене на работа, клубове за активиране, трудови борси, цялата палитра от възможности за достигане на неактивните. Вторият компонент от мярката ще бъде свързан с обученията и тук е отговорът на вашия въпрос - обученията на тези хора, които ще бъдат активирани, няма да бъдат самоцелни, а ще бъдат свързани с регионалните специфики и изисквания на работодателите. Търсенето на работна сила в различните региони ще определя и типа обучения, които ще се предлагат на тези хора.
По мярката "Започвам работа" обученията ще бъдат според регионалните нужди, като нуждите се определят на местно ниво от комисии, съставени от представители на общините и на Агенцията по заетостта, защото те наблюдават пазара на труда. След като бъдат обучени хората, ще започва подкрепа за заетостта им - те могат да бъдат насочени според заявките на работодателите за свободните места, според заявката им да бъдат обучени хора, които да дойдат да работят при тях. Ще има различен период на подкрепа на тази заетост - за безработните и неактивните заетостта ще се подкрепя в продължение на шест месеца, за тези, които са в неравностойно положение - 12 месеца, а за хората с увреждания подкрепата ще бъде до 24 месеца. Това разграничение е направено с цел тези хора да могат да се установят трайно при този работодател, да придобият трудови умения, опит, увереност и комфорт при изпълнението на ежедневните задължения при този работодател.
- Имате ли вече проучвания по региони какво се търси, от какъв тип обучения имат нужда работодатели и безработни?
- Най-класическият пример е свързан със Североизточна и Югоизточна България, където е най-развит туризмът по българското Черноморие. Там ежегодно се говори за недостатъчния брой кадри, подготвени за туристическия сезон. Тези същите хора биха могли да работят и в зимния сезон в планинските ни курорти. Такъв сектор, който постоянно изпитва дефицит, и е конкретизиран регионално, е туристическият бранш.
- А може би не е проблем квалификацията, а това, че хората не искат да работят за ниско заплащане?
По отношение на "изтичането на работна сила" ние имаме проблем най-много с т. нар. бял сектор, особено по отношение на медицинските специалисти, акушери, здравни работници, които, независимо какво количество можем да произведем в страната като подготвени кадри, или не работят по специалността си, или заминават да работят в чужбина.
По програма "Развитие на човешките ресурси" (2021-2027) бихме могли да предвиждаме стимулиращи пакети, които да позволяват развитието на практики в страната - в по-отдалечените райони, такива, които са по-труднодостъпни, или райони, в които няма много лесен или директен достъп до медицински услуги. Дори медицински сестри да могат да разкриват такива практики.
- Често ли се отказват хора още по време на обученията и каква е причината?
- Има хора, които се отказват, не може да няма, тъй като обхватът при нас е много голям като обем от хора, които преминават през програмата. За сравнение - минималният брой хора, който предвиждаме изобщо да преминат през програма "Развитие на човешките ресурси" (2021-2027), е около 740 000 души, което на практика означава всеки осми човек в България да има нещо общо с програмата в следващите седем години. Най-често хората се отказват от липса на мотивация, но въпреки това ние се опитваме да предоставяме цялостен пакет за подкрепа. Ние изплащаме транспортни разходи, даваме стипендии за времето, в което хората се обучават, обученията са покрити от програмата и от мерките, стига да не са самоцелни, заявени от самото лице, несъобразени с конкретните нужди на пазара на труда. Имаме и ваучерни мерки, в които кандидатът за обучение има някакво самоучастие, което по-скоро мотивира, отколкото да го отказва при обученията.
- Как ще бъдат подкрепяни работодателите за наемане на безработни на субсидирана заетост? С минимална работна заплата ли?
- Различно е според различните видове програми. Най-често покриваме минимален осигурителен доход. Всичко по Кодекса на труда винаги е част от подкрепата, която програмата дава - класове за прослужено време, отпуски. Никога не е забранено работодателят също да има самоучастие.
- Колко често се случва това самоучастие за надграждане на заплащането?
- Случва се по-скоро в IT сектора. Там има и изисквания при обученията - те да съфинансират тези обучения.
- Ще продължи ли мярката "Родители в заетост"?
- Да, една от първите мерки, които ще продължим, е "Родители в заетост", защото това е успешна операция, която много се търси. Тя подкрепя не само семействата, които имат нужда да им бъде оказана подкрепа за полагане на грижи в отглеждането на деца с цел завръщане на родителите им в заетост, като се осигурява грижа за деца, непосещаващи ясли, детски градини и предучилищни групи, но и безработните, хората, които имат желание да се развиват в професията детегледач. Подкрепяме сериозен брой хора, които по този начин си намират работа.
Колко са детегледачите по програмата и в кои градове тя се ползва най-много?
- Данните сочат, че децата, включени в "Родители в заетост", са 8397. Детегледачите са 7462. Трите общини с най-много наети детегледачи са Столична община - 2028, Община Пловдив - 1521, и Община Ловеч - 949 .
Хубавото е, че паралелно с нашата мярка, която има за цел съчетанието на личния с професионалния живот, има и други мерки, които са в МОН, които също подкрепят родителите на по-малки деца.
- Какво е заплащането на детегледачите?
- Детегледачките са на минимална работна заплата, плюс класове. Когато децата са две в семейството, се добавя още половин минимална работна заплата.
- Една от първите мерки по Програма "Развитие на човешките ресурси" е свързана с Европейската гаранция за детето. Какво ще бъде направено, за да живеят децата в България по-добре?
- Ще бъде реализирана една нова мярка, свързана с реализацията на Европейската детска гаранция. Операция "Бъдеще за децата" е с бюджет от 81 млн. лв. Тя ще е достъпна за всички доставчици на социални услуги - това могат да бъдат както неправителствените организации, така и общините. Техните проекти ще се развиват в три направления - първото е свързано със здравната профилактика и превенция на здравето, подобряване на достъпа до здравни грижи, превенция на ранни бракове. Ще продължим разгръщането на Услугите за ранно детско развитие, които са доста разнообразни и могат да бъдат различни според нуждите на конкретното населено място и най-вече на хората, които живеят там. Може да са консултации за родителски умения, семейни консултации или услуги, свързани с ранната интервенция на уврежданията или затруднения в развитието на децата. Това са доста търсени услуги. Бихме искали най-накрая да развием патронажната грижа за деца от 0 до 3 години, която в момента не е развита въпреки желанието ни, а се прави спорадично и по-скоро по проекти на неправителствени организации.
Всеки кандидат-бенефициент може да избира от тези възможности, той го прави винаги в резултат от това, което ще намери като нужда на конкретното място. Ако има много деца и семейства от маргинализирани общности, които имат нужда от подкрепа още преди бременността, по време на бременността и преди раждането, там съвсем естествено се развива патронажната грижа. В други общини може да има нужда от конкретен център, свързан с различни заболявания. Например за деца с аутизъм или деца с друг тип заболявания. Всичко зависи от работата в съответната община и комбинацията община и доставчик на социална услуга.
Третото направление по мярката "Бъдеще за децата", което е изключително важно при всяка една социална услуга, е свързано с обученията на самите доставчици на социални услуги, наблюдение и подкрепа на хората, които предоставят услугите, защото социалните услуги са изключително тежки.
Предвиждаме по операция "Бъдеще за децата" да обхванем над 30 000 деца. Ресурсът, който заделяме е сериозен - 81 млн. лв., но и целите, които си поставяме, са високи - да осигурим услуги за деца. Целта на мярката е да бъде оказана превенция на рисковете от изоставяне на деца, намаляване на детската бедност и подобряване качеството на живот.
- Колко са децата в риск от бедност в България?
- За съжаление, този процент е по-висок от средноевропейския. Децата в риск от бедност в България са над 25 процента, като целим след няколко години да стигнем средноевропейското ниво от не повече от 20 процента.
- Какво се случва с Програмата за храни и основно материално подпомагане? Ще бъдат ли достатъчни средствата за "Топъл обяд" предвид увеличаващите се цени на хранителните продукти?
- Да, получаваме сигнали от кухни, които приготвят храната, че средствата, предвид цялостния процент на инфлацията, са крайно недостатъчни за храната, която приготвят. Правим опити за преизчисление и доказване какъв би трябвало да бъде размерът на "Топлия обяд". "Топлият обяд" ще продължи без прекъсване за общините и хората, които ежедневно получават храна. Затова фокусът по тази програма е в стартирането веднага на тази услуга. Разчитаме, че първите дни на септември общините вече ще получат покани за кандидатстване и ще могат да подадат своите проекти, за да осигурим непрекъсваемост на "Топлия обяд" от 1 октомври. За момента програмата е до 30 септември. По отношение на "Топлия обяд" работим в максимално ускорени темпове, за да осигурим общините.
- На какъв етап е мярката за предоставяне на пакети за новородени?
- Пакетите за новородени са по Програмата за храни и основно материално подпомагане. Те са предвидени за 10 000 бебета в семейства, които са силно уязвими и живеят в крайна бедност. Основните продукти в пакета са бебешки пелени, козметични продукти, кърпи, друг тип продукти, съобразени с тази малка детска възраст. Пакетите ще се получават два пъти до навършване на първите шест месеца. Очаква се още тази есен да стартират всички обществени поръчки, които подготвя Агенцията за социално подпомагане. В зависимост от това какво време ще е необходимо за провеждането на поръчките, ще може да се започне с раздаването не само на тези пакети за новородени, но и на храните и хигиенните материали, които също са познати у нас - те се раздаваха и с помощта на БЧК.
Заделен е и ресурс за ваучери за храна от детска кухня, които ще бъдат раздавани на много бедни семейства. Отново 10 000 деца ще могат да се възползват от здравословната храна. Тази услуга е развита в общините, има я в цялата страна. С ваучерите ще подпомогнем здравословното хранене на деца от 10-месечна възраст до 3 години.
- Мярката "Патронажна грижа", която се финансира по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", ще продължи ли да се предоставя?
- Важно е общините да знаят, че "Патронажната грижа", финансирана по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", също ще бъде обезпечена с нова покана за кандидатстване към всички общини, в които ще продължим предоставянето на т. нар. почасови мобилни интегрирани здравно-социални услуги. В момента мобилни услуги се предоставят в 209 общини. Почти във всяка община има осигурена "Патронажна грижа" за доставка на храна или продукти от първа необходимост за хора, които са трудноподвижни, в невъзможност от самообслужване или хора с увреждания. За тях правим всичко възможно, така че да доставим интегрирана здравно-социална услуга в дома им. Мярката "Грижа в дома" ще бъде с бюджет от 100 млн. лв. и с нея се очаква да подкрепим над 32 000 възрастни и хора с увреждания.
- За краткото време на служебния кабинет колко от мерките могат да започнат?
- Всичко това, за което говорихме по Програмата за храни и основно материално подпомагане, е стартирано. "Топлият обяд" стартира от 1 октомври. Мярката "Бъдеще за децата" по Програма "Развитие на човешките ресурси" ще бъде обявена в рамките на служебния кабинет. Операция "Започвам работа" по Програма "Развитие на човешките ресурси" също предстои да бъде обявена в средата на септември, буквално след две седмици. Ще обявим още една процедура по ПРЧР, която е свързана с подкрепа на общинския капацитет да реализират всичките си задължения, свързани със Закона за личната помощ, Закона за социалните услуги и Закона за хората с увреждания, т. нар. реформа в социалния сектор.