„И днес съмва“ е петата й книга след издадените „Букварче за родители“, „Плетени мисли“, „Благодаря ти, животе!“ и „Живея, за да обичам“.
„Така ми се иска да напиша роман. Започнах, но не успях да развия сюжетните линии. Изглежда ми се отдават философстването, късите размисли, афоризмите“, сподели за БТА по повод премиерата на книгата Снежана Желязкова. Тя добави, че заглавията на книгите й са вдъхновени от песни, като последната е по музикалното изпълнение на Карлос „Нима това е края?“. „А вътре в книгите са описани съдбите, делника и празника на обикновените хора като мен“, сподели авторката. Плановете й занапред са отново да се опита да напише роман с герои от днешния ден, роман за добрите хора и добрите дела.
Премиерата на новата книга на Снежана Желязкова „И днес съмва“ ще бъде под открито небе в градината, в дома на авторката във вилна зона „Арменски лозя 174“ в Разград. Лятното литературно четене соаре е на 2 септември от 18:00 часа. Ще бъде организиран и базар с книги на авторката, както и на картини на илюстраторката на творбите Славина Петкова. „Всеки е добре дошъл, входът е свободен“, канят Желязкова и приятелите й, като посочват, че гостите ги очакват и други изненади.
Следва текстът на цялото интервю:
Г-жо Желязкова, най-новата ви книга „И днес съмва“ ще бъде представена в Разград. Разкажете повече за нея - откъде тръгна всичко и какво ви вдъхнови?
- Така ми се иска да напиша роман… Започнах, но не успях да развия сюжетните линии. Изглежда ми се отдават философстването, късите размисли, афоризмите. Затова смених концепцията и през дългите зимни сутрини чрез героинята си описвах съвремието с малки случки, сравнения от висотата на годините си и изводите от многото прочетено. Аз съм най-трудоспособна и активна по първи петли до края на утрините. Пиша в тези часове и заглавието е плод на тази ми странност. В моето си утринно време сравнявам днешния ден и този преди, и страдам. Има нещо сбъркано в съвремието ни, според мен, затова описвам малки случки и обикновени съдби на хора от днешното време.
Защо избрахте това заглавие? Има ли нещо общо с предишните ви книги „Благодаря ти, животе!“ и „Живея, за да обичам“?
- Моите заглавия са вдъхновени от песни. Слушам българска музика от различни жанрове, пея и си потропвам рано-рано. От години така си създавам настроение за целия ден. Не, че всичко ми е розово. Но така се чувствам жива и дейна. Сега, на соарето, което предстои, реших да разкрия коя книга по коя песен се е водила. Само ще открехна, че последната „И днес съмва“ е по песента на Карлос „Нима това е края?“. А вътре в книгите са съдбите, делника и празника на обикновените хора като мен. В тази книга съм ги обобщила с характеристики на характерите им. Изненадах се, когато приятелка, прочела книгата ми, написа: „Чета я и все едно за мен е писана. Малко съм прочела, но когато ми харесва книга обикновено забавям финала, за да се насладя или осмисля написаното. Думите са нищо в сравнение на чувството, усещането, мисленето. Размислите ти са моето усещане“. Надявам се и другите, които я прочетат, да ги връхлетят същите чувства. Не искам да се чувствам „странна птица“…а може и да съм!?
На представянето на книгата героинята ми ще присъства. Това ще е първото й запознаване с разградската общественост. Сигурна съм, че ще ги омагьоса. Колоритна си е.
Какво ще открият читателите, когато разгърнат страниците на книгата?
- Шутовица, един персонаж, който създадох като обобщение, дори вложих и себе си. Шутовица живее малко странно, отдалечава се от урбанизираното ежедневие, оформя си свой свят и е щастлива. Тя обобщава случващото се чрез миналото си, нищи житейски случки и разкрива разбиранията си. Случки и малки срещи се запечатват в съзнанието й, дразнят сетивата й, осмислят и светлата, и тъмната част на деня й. Тя е виртуална, но и земна, тя е философ, но и грижовна, тя е широко скроена и въздигната, но и наивна, вярваща, дори идеалистка. Това не е нейното време. Но тя успява да се приспособи и ползва пълноценно. Повече няма да откривам, дано да съм развихрила фантазията на читателите.
Остават ли много въпросителни след тази книга за Вас? Или имате отговори?
- Съвремието ни се е забързало. Някои от нещата не сме си и представяли, че ще преживеем. Интересни времена, бързо трябва да се пренастройваш, ако ли не ставаш един мърморко, отричаш и страдаш. А аз искам да изживея отредените ми дни с любов. Винаги съм влюбена - в живота, в хора около мен, в съдбата си. Нося си болките, радостите, късмета и не се оплаквам. Сама си правя нещата около мен. Трудя се много и съм на ти със земята и природата. Радвам се, че около мен има много млади хора. Те не ми се сърдят, когато си позволя да разкритикувам техни действия. Имам чувството, че някои от нещата са стари, но казани с нови думи. Това е реалността. Въпроси има и ще има. Но аз обичам да си решавам нещата сама, бавно и методично, увличайки съмишленици. Благодаря за всеки миг с приятните и добри мои приятели.
Какво е основното и най-важно послание, което бихте искали да предадете на читателите чрез книгата си?
- Няма да получа скоро слънчев удар, защото Слънцето ми няма да ме хване в изневяра с друго Слънце…Това в кръга на шегата. Но въпросите си ще отправям към звездното небе. В последните години много звезди паднаха от него, буквално. По-рано си намислях желания, като видя звезда да пътува по небето и угасва. Сега си мисля, че това е угасваща душа и я изпращам с любов. Повечето въпроси задавам на себе си и си мъдрувам, изграждам си теории и хипотези. Така, че имам материал за още писмени размисли.
Бих казала на моите читатели да са оптимисти. Не се плашете от труда! Не спестявайте усмивките! Не се страхувайте от своето верую! Здравето ни зависи от чувствата. Нека не боледуваме.
Поглеждайки назад, как се променихте от първите си книги досега? Какво научихте за себе си – като човек и като писател?
-Аз съм си все същата, едва ли ще се променя. Може тялото да остарява, но душата ми е млада и сега като пиша тези редове ми звучи народна музика. Потропвам си, попявам си. Не искам да предизвиквам завист, но ако мога да съветвам, то бих казала: правя тези неща и съм добре, ако искате опитайте от опита ми. Давайте и не съжалявайте! Даването е основа на щастието и спокойствието. Дарявайте обич, доброта, добри думи, прегръщайте, усмихвайте се!
Работите ли в момента по нещо ново?
-Живот и здраве нека дойде есента и прибера плодовете на труда си от градината, ще творя нещо и отново ще опитам да напиша роман с герои от днешния ден. Роман за добрите хора и добрите дела. Извън модата и суетата ще е, но нищо…