Русенската „М-Газ“ ще получи тези дни лиценз от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ лиценз за търговия с газ и е в преговори с компании от Египет, за да внася оттам LNG /втечнен природен газ/ с танкери, научи „Утро“. Според собственика и управител на компанията Стоян Манолов, проблеми за доставката с осигуряване на слотове и капацитет не съществуват. И този ход на фирмата е на практика принуден, тъй като „Булгаргаз“ все още не предлага на никого договор за следващата година, а променящите се всеки месец цени правят бизнеса с държавната фирма непредсказуем.
КЕВР е насрочила за утре заседание, на което заявлението на „М-Газ“ ще бъде разгледано. Според изготвения от експерти доклад, фирмата отговаря на всички условия и се препоръчва тя да получи искания лиценз за срок от 10 години. Сред което ще може да осигури нужните за бизнеса си количества чрез пряко договаряне на дългосрочни договори и сключване на сделки на организираните борсови пазари на природен газ в България и Европа.
Тази година заради кризата с доставките на газ за страната и цяла Европа КЕВР вече издаде над 20 лиценза за търговия с газ, така че русенската фирма ще бъде един от много възможни доставчици. Големият проблем е намирането на производител на природен газ и „М-Газ“ кандидатства за лиценза, защото вече има решение. Проведени са предварителни разговори с компании от Египет за доставка на LNG, като се очаква доставката на един танкер през есента.
Проблем с осигуряването на слотове и капацитет за доставката не съществува, обясни Манолов. Много гръцки фирми са закупили слотове с идеята да ги препродадат, така че на някаква цена такива могат да се намерят. Съществува и възможност да се използват терминалите в Турция, тъй като тя има капацитет от 80 млрд.куб.м при консумация само 50 млрд. С тази страна нямаме междусистемна свързаност, но може да се направи суапова сделка, като закупеният LNG остане в Турция, а се вземат други количества.
Към момента „М-Газ“ доставя природен газ на 64 големи корпоративни клиенти, сред които са минни гиганти като „Асарел Медет“ и „Елаците-Мед“, както и най-големите пътностроителни фирми, които използват газ в асфалтовите си бази. Водят се разговори и с друг гигант - златодобивната „Дънди Прешъс“. Към момента един танкер годишно е достатъчен да осигури нужните на клиентите й количества. Според Стоян Манолов обаче, фирмата няма да се откаже и от внос на по-големи количества, ако цената е приемлива, тъй като се очаква търсенето на алтернативни доставчици да се увеличи.
Целта ни е да сключим дългосрочен договор, който да осигури предвидими цени. Идеята е да купуваме втечнен газ през лятото, когато цените са най-ниски, да го съхраняваме в Чирен и да черпим оттам през цялата година. Само преди три месеца имаше LNG по 9 евро в Англия, цените на втечнения газ бяха паднали много надолу, каза Манолов.
Според управителя на „М-Газ“ ролята на „Булгаргаз“ като посредник ще намалее драстично, тъй като бизнесът иска предвидимост, а държавната компания не може да го предложи. Общественият доставчик все още не предлага договори за следващата година, което прави невъзможни и споразуменията с крайни потребители. „Булгаргаз“ отпъжда клиенти и с крайно нелоялните си практики. Например има европейско решение за намаляване на потреблението на газ с 15%. Но ако някое предприятие наистина го намали и заяви по-малки количества, „Булгаргаз“ му начислява неустойки според клаузата „тейк ор пей“ - плащаш колкото си заявил, дори ако не си го потребил. Този проблем съществува от месеци и никой не е тръгнал да го решава. Газът уж не стига и се тревожим дали ще има за зимата, а наказваме тези, които правят икономии, обясни Манолов.