„От името на Фонда присъствах на тържественото награждаване на лауреатите от трите конкурса на Изпълнителната агенция за българите в чужбина – за литература „Стефан Гечев“, 26-о издание; за изобразително изкуство „България в моите мечти“, 21-о издание и за песен „Любка Рондова“ – 13-то издание под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. След церемонията разговаряхме с директора на Двореца на децата Татяна Досева", разказва изпълнителният директор на Фонда Слава Иванова. Обсъдена е била възможността двете организации да реализират общи проекти.
Така се е родила идеята 50 бройки от романа „Добри“ от Моника Шанън с илюстрации от Атанас Качамаков да бъдат дарени за допълнителни награди в организирани от Двореца конкурси за даровити деца. "С този дарителски акт още веднъж издаденият от нас американски бестселър изпълни задачата си да стигне до възможно най-много българчета у нас и по света“, казва Слава Иванова.
Американският бестселър „Добри“ стигна до българските читатели благодарение на Националния дарителски фонд „13 века България“, който откупи правата от издателите „Пенгуин“, поръча превода на Мария Донева и откри специално създаден шрифт, който подпомага четенето на хората с дислексия.
Как историята на българско селянче от началото на ХХ век очарова американските малчугани и младежи? С късмет и с вечните добродетели, за които разказва. Художникът и скулптор Атанас Качамаков, който прави забележителна кариера в САЩ, е не само автор на илюстрациите, ами и главен герой в повествованието, припомнят от НДФ.
Романът „Добри“ се ражда спонтанно. Вечер в американския дом на твореца се събирали приятели и всеки трябвало да сподели своята история. Когато домакинът започнал да раздипля спомени от детството и младостта си, писателката и журналистка Моника Шанън настояла да ги записва. Родената в Канада авторка събира историите в книга, която излиза в Ню Йорк през ноември 1934 г.
През юни следващата година второто издание на „Добри“ получава наградата на името на Джон Нюбъри (1713-1767) за „Най-забележителния принос към американската детска книжнина за 1934 г.“ Жури, оглавявано от Елинор Рузвелт, съпругата на действащия президент от онова време, му връчва приза.
Още тогава българският консул в САЩ Константин Попатанасов в писмо до БАН съобщава за успеха на книгата, но никой не я превежда на български. Близо 80 години по-късно НДФ „13 века България“ организира издаването на романа.