Пресъхналият Дунав разкри останките на десетки натоварени с експлозиви немски военни кораби, потопени по време на Втората световна война край сръбския пристанищен град Прахово, но в българския участък подобни находки през това лято няма. Известни са обаче местата на над 30 плавателни съда, някои от които са маркирани, защото са опасни за корабоплаването.
Поне 5 шамандури в българския участък на Дунав обозначават потънали кораби. Три от тях са близо до Дунав мост, на километри 491, 528 и 535. Най-старият от тях е потънал през 1965 г. драгажен шлеп. Другите два са на Драгажен флот - Видин и на „Рубишипс“ от 1998 и 2007 г. Между Свищов и Русе има още два плавателни съда на дъното, маркирани официално, каза за „Утро“ директорът на Изпълнителна агенция за проучване и поддържане на река Дунав капитан Павлин Цонев. Извън тях има множество други, за които се знае неофициално, но са на голяма дълбочина, потънали в пясъка и не представляват опасност за корабоплаването. Досега в агенцията няма постъпили сигнали някой от тях да създава проблеми.
По-мащабна проверка за това какво има по дъното на Дунав бе направена през 2020 г. с доставените тогава два многолъчеви ехолота на кораба „Дунав 1“. При хидрографските изследвания тогава бяха открити над 20 потънали през годините кораби и шлепове. За повечето от тях не се знае нищо, тъй като инцидентите са се случили преди много години и не се водят в регистрите.
Знае се, че срещу сградата на „Морска администрация“ лежи потънал от години шлеп. Секция на дъното е намерена и срещу лимана на АППД. Други две секции са открити на дъното на Дунав срещу Пристанище Запад. На отсрещния бряг също са ставали инциденти. Два потънали един до друг кораба и един шлеп са намерени срещу гюргевското пристанище. Трите съда са на голяма дълбочина и не пречат на корабоплаването, но въпреки това са обозначени с червена шамандура.
Около остров Батин и срещу устието на река Янтра също са установени потънали секции. Потънали шлепове са картографирани и до остров Косуй срещу тутраканското село Пожарево, както и на много други места от Силистра до Сомовит. Там, където има някаква опасност съдовете на дъното да пречат на корабоплаването, са маркирани със специални обозначителни знаци, за да се виждат от капитаните.
Освен потънали при сблъсъци и други инциденти, на дъното лежат и плавателни съдове, които са потопени умишлено за корекция на водния поток и за спиране на ерозията по бреговете. В района на остров Милка от 1969 до 1973 година са потопени няколко шлепа за преграждане на ръкава там и за отклоняване на водното русло към основния поток. Сред тях са несамоходният шлеп „РДИК“, шлепът „Никопол“ и 10-тонният плаващ кран „УП-24. С годините търсеният ефект е намалял и сега тези съдове са пропаднали на по-големи дълбочини. Други десет съда са потопени умишлено за преграждане на канала и за укрепване на остров Безименен. Един от тях се показа над водата при предишния драстичен спад на нивото на Дунав през 2013 година.
Повечето потънали кораби остават на дъното на Дунав, тъй като е трудно и скъпо да бъдат извадени. Абсолютно задължително е само изваждането на потънал кораб, който вози опасен товар. Такъв беше например словашкият кораб „Полана“, озовал се на дъното в нашия участък след пожар през 2005 година. В трюмовете си той превозваше 42 тона гориво.
Когато нивото на реката падне драстично и потопените за корекция на течението съдове останат на сухо, крадци на скрап се активизират но „добивите“ им не са много високи.
Не само ловци на скрап дебнат ниските нива на Дунав, за да си набавят ценни суровини. През тази година водата спадна толкова, че в района на село Ковачица до Лом се показа жила с лигнитни въглища. Тя е над вода много рядко и за последно това се е случвало преди десет години, когато местните изкопаха от оттеглилото се корито към 6 тона въглища. Според капитан Цонев мястото е известно отдавна и още преди 20-25 години пътуващите по реката виждали хора с каруци, които копаят въглища за да се запасят преди зимата. В последно време такива мераклии се засичат много по-рядко, но тази година заради очакваната студена зима и драстично поскъпналите въглища и дърва желаещите да се снабдят с безплатно твърдо гориво са повече. За съжаление такива находки са регистрирани само в района на Лом.