България се намира в географски район, който е изключително благоприятен за инсталиране на фотоволтаични системи за производство на електроенергия от слънцето, а Русе и Силистра са областите с най-високо слънцегреене. Цените на електроенергията вървят неотклонно нагоре, а соларните панели поевтиняват с развитието на технологията. А със Зелената сделка идват множество възможности за финансиране на проекти за възобновяема енергия. В последно време все повече фирми монтират на покривите на сградите си фотоволтаици. Дали обаче тази инвестиция би била изгодна и за домакинствата? Краткият отговор е „да“, инвестицията съвсем не е непосилна, изплаща се за три пъти по-малко време, отколкото е животът на инсталацията, има и много фирми, които предлагат тази услуга. Но процедурата съвсем не е толкова лесна и от идеята до реализацията може да мине дори година и повече.
Първо - трябва ви известна площ за фотоволтаиците. Каква зависи от това колко мощност ви трябва. За 1.5 kW (киловата) инсталирана мощност трябват 10 кв.м панели, за 3 kW - 20 кв.м (примерно 4х5 м).
Така че
в общия случай е необходим широк плосък покрив или такъв със скат на юг
за да се оползотвори в най-пълна степен капацитетът на фотоволтаиците.
Има вариант соларната система да се постави на покрива на блока, но за това се иска решение на общо събрание на собствениците и 100% тяхно съгласие. Такъв вариант у нас винаги води до проблеми и караници между съседите, ясно е, че токът от слънцето няма да стига за всички, така че трябва да има и система за ползване и отчитане на потреблението.
Очаква се до няколко години фотоволтаците на покрива да станат задължителни за новите сгради и тогава вероятно процедурите вече ще се отработят, но на този етап за такъв вариант има множество неясноти.
Второ - трябва да решите
каква соларна система ви е нужна - само за собствена консумация или искате и да продавате излишъка
Вторият вариант върви с много сложен бюрократичен процес по получаване одобрение от съответния енергооператор (обичайно поне година), свързан и допълнителни разходи, изисква се доста документация, включително електропроект. Ако панелите не са инсталирани върху къщата, трябва да се получава отделно разрешение за строеж от съответната община и Акт за въвеждане в експлоатация. Цената на изкупуване на произведената енергия е по-ниска от продажната цена на енергийните дружества или е фиксирана за дълъг период от време или е процент от текущата продажна цена на оператора - обичайно около 50%. Сложен е и процесът по получаване на изработените средства от оператора - в общия случай се изисква регистриране на фирма, водене на счетоводство, плащане на данъци и осигуровки и т.н.
Трето - избор на мощност. 1.5 kW е някакъв минимум, подходящ за малки домакинства или вили, обитавани от един-двама души. Соларна система от 1,5kW произвежда електричество, достатъчно да покрие хладилник, до 10 енергоспестяващи лампи, телевизор, различни електроуреди, които не се ползват постоянно, по едно пускане на пералня и до 2 пускания на съдомиялна седмично.
3kW фотоволтаична система за дома е най-подходяща за 2-3 членно семейство
Тази система покрива хладилник, телевизор, осветление 10-20 лампи, пералня (3-5 изпирания на седмица), съдомиялна (до 5 пускания седмично), компютър и дори малък климатик. За 4-5 членно домакинство трябват поне 5kW.
Четвърто - финансов план. Цената на изграждане на една соларна система, може да варира между 1400 и 2000 лв. за киловат, но за по-сигурно вземете по-високата стойност. 3 kW инсталирана мощност ви трябват около 6000 лева. Това е само пикова мощност, постижима в най-слънчевите дни, така че реалистичното производство на една такава система е около 3750 kWh годишно. При настоящите цени на тока това означава икономия от около 950 лева годишно. И дори системата не е напълно оптимизирана и някакъв процент от произведеното електричество се губи, е реалистично да се очаква, че инсталацията ще се изплати за 7-8 години. А експлоатационният й живот е 25 години.
Пето - избор на фирма, която да достави и изгради инсталацията. Такива има вече немалко и активно се рекламират в интернет, така че намирането й не е проблем. Както във всеки бранш и тук има фирми с различен капацитет. Казано по друг начин - някои се справят по-добре.
Фирмата ще има грижата за първите документи, необходими за изграждане на соларната система
Това са конструктивно становище, което включва описание за обекта, място на монтаж, конструктивни специфики, препоръки и констатации относно конструкцията, и Електротехническо становище с подробни данни за фотоволтаичния генератор, електротехнически специфики на централата и изисквания за монтажът й. Тези становища могат да се изготвят само от строителен инженер с пълна проектантска правоспособност, регистриран в Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
Шесто - тичане по инстанциите. Започвате обичайната за България борба с институциите, които вместо да подпомагат всячески процеса, по-често те правят на луд. Първата стъпка е подаване на искане за изготвяне на скица с виза за проектиране на фотоволтаична централа в съответната община. Втората стъпка наскоро бе променена от парламента като вместо да се иска становище от електроразпределителното дружество, вече ще му се изпраща уведомление. Но на това уведомление ЕРП-то пак трябва да отговори с изпращане на допълнително споразумение в 14-дневен срок, така че
на практика промяната е нищожна и не забързва процеса
С готовата виза за проектиране, споразумението с ЕРП и инженерните становища се подава искане за разрешение за строеж на фотоволтаичната централа в съответната община за обект VI категория. В този случай не се изисква одобряване на инвестиционен проект. Но обикновено точно получаването на точно това разрешително забавя най-много процедурата.
С издаденото разрешение за строеж се сключва договор за присъединяване с разпределителното дружество. Следва строеж на фотоволтаичната централа. След завършването му трябва мрежовият оператор да установява годността на електрическата централа чрез извършване на проверка на място за степента на завършеност на инсталацията. Заедно с производителя и инсталатора се оформя констативен протокол за съответствието й с разрешението за строеж, договора за присъединяване и съгласувания проект част „Електро“.
В случаите, когато се отдава енергия в мрежата
се сключва и договор за достъп и пренос с електроразпределителното дружество. Подава се заявление/искане за договор за присъединяване към съответното ЕРП. След финализиране на изграждането на ФеЕЦ се пускат 72 часови проби на централата, контролирани от ЕРП. Паралелно с изграждането на фотоволтаичния генератор се подава искане за изкупуване на отдадената в електропреносната мрежа енергия.
Последната стъпка за въвеждане в експлоатация е подаване на искане за пускане под напрежение. Ако ще се продава излишният ток, централата трябва да се регистрира в митниците по Закона за акцизите и данъчните складове. Всеки производител на електроенергия в България е задължен и да подава месечни справки към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и да заплаща ежемесечно към него 5% от нето приходите, реализирани през отчетния месец.
Бюрократичните пречки и необходимостта от по-големи площи за фотоволтаиците засега ограничават масовото им навлизане в бита.
Домакинствата няма и защо да се натискат да произвеждат зелена енергия
тъй като токът на регулиран пазар остава много по-евтин в сравнение с тока за бизнеса. От 2024 г. обаче и битовите клиенти трябва да излязат на свободния пазар на електроенергия, което вещае сериозно поскъпване. В един момент търсенето на панели може да скочи драстично, особено след стартирането на някои програми от вече одобрения от Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост. В него има няколко възможности за финансиране на проекти за възобновяеми източници, някои съчетани с батерии за съхранение на електроенергия.
В стълб „Зелена България“ е предвидена програма за ВЕИ-та в еднофамилни и многофамилни сгради
Бюджетът е 240 млн. лв., тя предвижда изграждане на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване и изграждане на фотоволтаични системи до 10 киловата. В същия стълб е и голямата инвестиция за изграждане на минимум 1400 мегавата възобновяеми енергийни източници с батерии. Общият планиран ресурс е 2,0067 млрд. лева с период за изпълнение 2022-2026 г. в момента се структурират и оперативните програми, в които също има възможности за финансиране на такива проекти.
В един скорошен момент ситуацията ще стане „Пари има, действайте!“.