Царица Елеонора остава в историята със своето благородство, но и с един акт, свързан с българското културно-историческо наследство - спасяването на Боянската църква, която през 1979 г. е включена в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. За това разказват от Националния исторически музей (НИМ).
Снимка: НИМ
През пролетта на 1912 г. без оглед на знанието, че църквата е от времето на Асеневци, боянчани решават да съборят храма, за да построят на неговото място нов, по-голям, който да отговаря на нуждите на нарастващото население.
Спасението му идва благодарение на щедрото сърце на Елеонора, която продава наследственото си триредово перлено колие с цвят пепел от рози. Колието е било собственост на Жюли Полиняк, приятелката на Мария Антоанета и подарено на царицата от баба ѝ по майчина линия – френската херцогиня Гаспарина Роан. По нейно желание, любимият ѝ храм се превръща в нейна вечна обител.
Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, принцеса Ройс цу Кьостриц е родена на днешния ден през 1860 г. На 28 февруари 1908 г. тя се омъжва за Цар Фердинанд I и получава титлата "Княгиня на България".
Снимка: НИМ
„Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България“ – провиденчески заявява в деня на венчавката руската княгиня Мария Павловна. След обявяването на независимостта на България, титлата ѝ се променя на "царица на българите”, разказват от НИМ.
Елеонора е част от аристократичния елит на Европа. Въпреки “синята си кръв”, царица Елеонора не се възползва от привилегиите на властта. Напротив, тя се отличава със своето човеколюбие и готовност да помага на нуждаещите се. Идвайки в България, тя става инициатор и активен участник в редица значими начинания и има специален принос в благотворителността в страната, посочват от НВИМ.
Снимка: НВИМ
Едно от първите ѝ действия е да дари предоставените ѝ от Министерския съвет като сватбен подарък 150 000 лева. Цялата сума е използвана за построяване на детски санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна. Това обаче далеч не е единственият благотворителен акт по време на нейното царуване, отбелязват от НВИМ. С нейна помощ се построяват сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, болници и сестрински училища. През 1910 г. в големия салон на Офицерския клуб в София Елеонора учредява и една от първите благотворителни структури в България – дружество “Самарянка”. Неговата цел е да оказва помощ на ранените по време на война, при бедствия и епидемии, както и на социално слаби хора в мирно време.
Снимка: НВИМ
С нейна помощ в София и Пловдив са оборудвани болници с над 400 легла и 200 души персонал. На ключови позиции и транспортни възли са разположени лазарети и медицински пунктове, обясняват от НВИМ и допълват, че нейната дейност не свършва дотук. Свидетел на три войни, които води България – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, самата тя облича униформата и заминава на фронта. Грижи се за ранените и болните от тиф и холера. Полага не само медицински грижи, а прави и всякакви дребни жестове за ранените – чете им, пише писма до близките им, утешава ги. По нейна инициатива и с нейна помощ е ушито и дарено главното знаме на Македоно-одринското опълчение, което е част от фонда на Националния военноисторически музей, поясняват от културната институция. За своята дейност царица Елеонора е наградена с Военен кръст “За храброст” ІV степен без мечове.
Снимка: НВИМ
Благородството на царица Елеонора Българска се изразява напълно от нейните думи: “Да си царица е служба като всяка друга: чиновник във външното министерство, началник на пожарната команда или възпитател на деца с увредено зрение. Пък и царицата е такава само в двореца”, напомнят от НИМ.
И в двата музея могат да се видят предмети, принадлежали на царица Елеонора. /ИРС