"Впечатлен съм от способността на украинците да бранят своята свобода, своята земя, своята територия", заяви той пред АФП в средата на август, минути преди да започне рецитал по свои стихове в киевска театрална зала. "Ето какво ми вдъхва сили и вяра", добави поетът.
Проницателни сини очи и руси коси, заресани назад и избръснати отстрани - току-що навършил 48 години, писателят, който е неразделна част от украинския културен пейзаж, отговаря на имиджа си на пънк поет.
"Бардът на Източна Украйна", както бе кръстен от американското сп. "Ню Йоркър", Сергий Жадан е емблематична личност за град Харков, където живее от 90-те, където пристига да следва от родния си Донбас.
Именно в този до голяма степен рускоезичен регион на Североизточна Украйна, където от седмици се водят сражения, се развива действието на романите му, писани на украински. Авторът с нежност обрисува в тях различни несретници от постсъветска Украйна.
Той не напуска Харков, дори когато руските войски, редовно обстрелващи и сега града (21 цивилни бяха убити там миналата седмица), без малко не го превзеха през март.
През април репортер на АФП го забеляза да чете стихове на виолетова неонова светлина в подземен бункер, превърнат в убежище, за да повдигне духа на хората там.
"Съвестта" на Украйна
Поет, романист и култов музикант, Сергий Жадан обаче от половин година е спрял да пише - отдал се е на хуманитарни дейности и кампании в помощ на украинската армия.
"Всички тези неща съм ги сложил на пауза", обяснява той и допълва, сякаш от името на всички украинци: "Ние сме граждани, мобилизирани, за да браним страната си".
От началото на руското нашествие гражданското общество в Украйна масово провежда акции в помощ на пострадалите от конфликта и за събиране на дарения.
"Когато виждам колко хора отиват да се бият или стават доброволци, осъзнавам целия потенциал на украинското общество. В него има огромна сила", продължава писателят, убеден, че страната му "преживява много дълбоки промени".
Всъщност той изнася рецитали в Киев, събирайки средства, с които ще се купуват коли за въоръжените сили. Две поредни вечери всички билети за 670-те места в Дома на киното са продадени.
Щом излиза на сцената, го посрещат с овации. Час и половина той чете свои кратки стихове, писани през годините преди нашествието. Но темите звучат по-актуално от всякога - град Мариупол, днес изравнен със земята, животът и любовта по време на войната в Донбас, където се водят битки вече от осем години . . .
"Жадан - той е нашата съвест (. . .) В стиховете му се говори за нас самите, за това кои сме и какво става около нас", споделя един от зрителите, 34-годишният Тарас Катриченко.
"Да не се забравя за Украйна"
През зимата на 2013-2014 г., вече признат като писател, Сергий Жадан дейно участва в Харков в проевропейското движение, станало известно като "Майдан".
Когато въоръжени групировки, подкрепяни от Кремъл, поемат контрола над регионалните столици Донецк и Луганск в Източна Украйна, Харков е разделен.
Избухват проруски демонстрации и Жадан не остава настрана - докато защитава сградата на местната администрация от нападатели, участниците в щурма го пребиват и му чупят носа, щом отказва да коленичи пред проруските активисти.
А тази година родният му град Старобелск край Луганск е окупиран в самото начало на нашествието. Което не му оставя много илюзии.
"Не ми харесва много изразът "културата е оръжие", защото е неточен. Оръжието си е оръжие и войните се печелят с оръжия", заявява писателят.
"Културата ще е важно нещо след победата, за да живеем пълноценно живота си", казва той.
Преди седмица Сергий Жадан е напуснал страната си, за да събира дарения и да мобилизира европейците в подкрепа на Украйна.
"Най-важното е да не се забравя за Украйна, да се говори за Украйна, защото ние трябва да спечелим тази война", изтъква той.
И добавя: "Ще припомним пред света, че се развива една военна операция, най-голямата от времето на Втората световна война. И в тази операция позицията ти трябва да е съвсем ясна: или подкрепяш окупатора, агресора - или подкрепяш Украйна".
(БТА) (Андрей Шарков)