Изменението на климата ще бъде едно от най-сериозните предизвикателства пред макроикономическата и финансовата политика на страните членки на Международния валутен фонд (МВФ) през следващите десетилетия и това ще изисква огромни глобални инвестиции за справяне с климатичните предизвикателства и уязвимостта към сътресения. Това се посочва в съвместна публикация на управляващия директор на Фонда Кристалина Георгиева и съветникът по финансовите въпроси и директор на отдела за паричните и капиталовите пазари на МВФ Тобиас Ейдриън, съобщи организацията за БТА.
Оценките за размера на инвестициите, необходими за борба с климатичните промени, варират от 3 до 6 трилиона долара годишно до 2050 година. Сегашното ниво от около 630 млрд. долара е само малка част от действително необходимото и много малка от сумата отива в развиващите се страни, посочват авторите.
Графика: МВФ
Това налага сериозна промяна, за да се възползваме от потенциала на публичното и особено частното финансиране, предвид че във финансовите активи на фирмите има 210 трилиона долара, което е приблизително два пъти повече от брутния вътрешен продукт на целия свят. Предизвикателството пред политиците и инвеститорите е как да насочат значителна част от тези активи към проекти за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към тях, се отбелязва в материала.
В основата на проблема, възпрепятстващ увеличението на финансовите потоци и насочването им към проекти за климата извън развитите икономики, са стимулите, според експертите на МВФ. Инвеститорите разполагат с много алтернативни възможности за генериране на възвръщаемост, включително изкопаеми горива при липса на стабилно ценообразуване на въглеродните емисии. А в момента зелените проекти в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики просто не оправдават рисковете, сочат техните наблюдения.
Преодоляването на тези пречки, изразяващо се в промяна на стимулите за местните и чуждестранните инвеститори, ще изисква съгласувани и решителни действия от страна и на публичния, и на частния сектор, отбелязват представителите на МВФ.
Съчетаването на финансирането от публичния и частния сектор е полезно за намаляване на риска на тези инвестиции за частния капитал като цяло, например чрез инвестиции за първа загуба или гаранции за изпълнение, уточняват те.
Освен финансиране правителствата могат да използват и няколко политически инструмента, за да привлекат капитал от частния сектор към възможностите за опазване на климата.
Като пример авторите посочват стабилно и предвидимо ценообразуване на въглеродните емисии, което би помогнало да се създадат стимули за частни инвестиции в нисковъглеродни проекти, да се насърчи по-прозрачен пазар и да се даде възможност на инвеститорите да вземат информирани решения на различните пазари.
Друга възможност е публичният сектор да поеме водеща роля в изграждането на силна информационна архитектура за климата, за да подобри допълнително вземането на решения и определянето на цените на риска, както и да предотврати повърхностите и неефективни мерки за "озеленяване" на икономиката.
В идеалния случай това би включвало висококачествени, надеждни и съпоставими данни и статистика, глобално хармонизиран и последователен набор от стандарти за оповестяване на информация за климата и глобално съгласувани принципи за таксономия на финансирането в областта на климата, според Кристалина Георгиева и Тобиас Ейдриън.
Пълният текст на публикацията и информация за авторите можете да намерите тук.