Захари Захариев, историк, учител по история и директор на основното училище „Акад. Михаил Димитров“ в Чупрене разказа любопитни факти от живота, творчеството, политическата и обществена дейност на видния български книжовник и общественик. Захариев подчерта в беседата си, че Михалаки Георгиев е живял най-плодотворните си години по време на Освободителната руско-турска война и след нея, като един от представителите на първото активно поколение на Видин след Освобождението. Неговата фигура на просветител и будител изпъква сред основателите на читалище "Цвят" и библиотеката във Видин, сред сътрудниците на списанията "Читалище", "Право", и "Ступанъ", сред учителската гилдия в градовете Видин, Лом и София.
Историкът припомни думите на политика и публициста Михалаки Георгиев, които звучат особено актуално днес, независимо че са писани в началото на 20 век, характеризирайки политическата обстановка в страната. „Българският народ, винаги лъган, ограбван и изтезаван, не вярва на разни промени в управлението, на разни правителства към „на по-добро". Ето защо тоя многострадален народ не вярва вече никому, никому!“, пише Михалаки Георгиев.
Днес в дунавския град за него и делата му напомнят паметник с барелеф, намиращ се в началото на улица, носеща неговото име. Името му носят още Регионалната библиотека и професионална гимназия. В масивите на видинския държавен архив се съхраняват десетки документи, снимки и кореспонденция водени с Михалаки Георгиев от представители на различни институции в годините, които са обект на изследване на видински краеведи, каза още Захари Захариев.
Във фонда на Регионалния исторически музей се съхранява статия по повод 25 години от смъртта на писателя, публикувана в издавания във Видин от 1926 до 1944 г. вестник "Просвета". В броя от 11 февруари 1941 г., може са се види портрет на 22 -годишния Михалаки Георгиев, направен през 1876 г. като учител в дунавския град, каза за БТА директорът на музея Христина Кирилова.
Малко известен е фактът, че Михалаки Георгиев е една от личностите, които имат особен принос след Освобождението през 1878 г. за икономическия възход, съпътстван от активен политически и културен живот в България, разказа за живота му видинският историк Захари Захариев.
Михалаки Георгиев ще остане в историята като виден общественик, дипломат, финансист, писател и агроном, допълва Захариев. Новите власти имат голямо доверие на известния видинчанин. На 1 май 1878 г. видинският губернатор Сергей Тухолка назначава Михалаки Георгиев за управител на градската митница. От януари 1879 г. Георгиев живее с прекъсвания в София. Той остава в българската история и като организатор на първата държавна лотария през 1892 г.
Известният видинлия оставя в наследство множество научни статии, доклади, а също и уникално литературно творчество. Разказите му са написани на родния му видински диалект.
Михалаки Георгиев е роден на 11 август 1852 година във Видин в заможно семейство. Завършва земеделското училище в Чехия. Впуска се в активна обществена дейност - учителства, пише просветни статии по стопански въпроси, организира след Освобождението, като завеждащ отдел към Министерството на земеделието и търговията, Първото земеделско и промишлено изложение в Пловдив (1892 г., предшественик на днешния Пловдивски панаир), пише и първия български гимназиален учебник по ботаника, разказва за живота на Михалаки Георгиев Захариев.
По покана на композитора Димитър Георгиев той преработва разказа си „Тахир беговица’’ в либрето на едноименната опера, която заедно със „Сиромахкиня’’ на Емануил Манолов са първите опери в България.
През управлението на д-р Константин Стоилов (1894 – 1899) Михалаки Георгиев се занимава активно и с политика и навлиза в дипломатическите среди. На 16 август 1894 г. е назначен за секретар при Княжеското агентство във Виена. Георгиев остава в имперската столица до ноември 1896 г., когато е назначен за дипломатически агент в Белград. След падането на правителството на Стоилов той е едно от политическите лица, които са отзовани.
В годините до 1878 г. Михалаки участва във всички важни обществени прояви във Видин. Един малко известен факт от неговата биография е, че в навечерието на Освободителната война, заедно с други родолюбиви българи, той изготвя планове на Видин и областта, които включват военни и стратегически обекти. Те са изпратени на главното руско командване.
Михалаки Георгиев сътрудничи на първия видински вестник „Ступанъ” (Стопанин) от основаването му през януари 1874 г., разказа на срещата Десислава Крумова, учител по български език и литература във Видин. Тя припомни, че в разказа си „Три срещи” самият Михалаки Георгиев пише, че е преследван от турците, но се спасява от бесилото с бягство към сръбската граница. През май 1880 г. той влиза в състава на първото културно-просветно дружество в София – „Славянска беседа”. От средата на 80-те години на XIX в. в дома на Михалаки Георгиев често се събират писатели и интелектуалци от онова време - Иван Вазов, Христо и Мара Белчеви, а също и бившите му ученици Иван Шишманов и д-р Кръстьо Кръстев.
По този начин се оформя първия литературен кръг в българската история, който предхожда кръга „Мисъл”. Друг любопитен факт е, че Михалаки Георгиев и жена му Маргарита стават кумове на Иван Вазов и Атина Болярска, които се венчават на 4 ноември 1890 г., каза още Крумова по време на срещата.
В годините Михалаки Георгиев редактира и сп. "Домакин", в което пише статии, свързани с модернизацията на земеделието в страната. През 1901 г. излиза първият му разказ "Кърваво примирие" в редактираното от Иван Вазов списание "Денница" и това бележи началото на неговата активна творческа дейност. През 90-те години на ХVIII век написва най-значителните си белетристични произведения, с които е познат в историята на българската литература като оригинален повествовател. Творчеството му, макар самобитно и специфично, е неразделна част от критико-реалистичната линия в нашата литература от този период в лицето на Иван Вазов, Тодор Влайков, Алеко Константинов и др.
Крумова припомни написаното от писателя - „Разумът трябва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тях, спъва се и се събаря“, говори неговият герой бае Митар от едноименния му разказ „Митар пророкът”.
Преподавателката по литература запозна присъстващите с по-известните произведения на Михалаки Георгиев : "Така се лъже човек. Хумореска" (1899), "От късмета е всичко на тоя свят" (1904), "Три срещи. Спомени от миналото" (1899), "Бирникът дошел - драматизация" (1905), "Тахир Беговица" (1910) и др. В тях, каза още тя, авторът е създал цяла галерия от неповторими образи на обикновени хора. Езикът на творбите му е колоритен, изпъстрен с диалектизми, турцизми, пословици и поговорки.
Михалаки Георгиев умира на 14 февруари 1916 година в София. Творчеството му е събрано и издадено след смъртта му през 1916 г. от неговия близък приятел Иван Вазов.