Изложбата представя историята на българската база на тази далечна земя, разказа Кендеров. Той подчерта, че всеки българин трябва да се гордее с факта, че страната ни е сред 29-те държави, които управляват този континент. Особено усилията на пионерите, сред които проф. Христо Пимпирев, които поставят началото на българското присъствие там през 1987 година, са били огромни, посочи Кендеров.
Самият той е участвал в три експедиции до Антарктида. Сподели, че преди първото му плаване 10-ина години е мечтал и се е борил за това пътуване. Антарктида е мечта на много хора, но само около 200-250 българи сме имали възможност да я посетим, посочи Кендеров. Според него там хората стават други – по-чисти, по-добри, по-усещащи света, по-човечни. На Ледения континент трябва да преодолееш себе си и да се смириш, каза още Кендеров. Според него Антарктида може да бъде сравнена с ледена кралица, която не се интересува кой си и колко си велик, а трябва да бъде уважавана.
Геологичните изследвания са първият фокус за българските учени на Ледения континент. През последните години интересът обаче се разширява значително и започва да присъства активно и морската биология с проучвания на флората и най-вече фауната в Южния залив. Появиха се нови за науката видове, които се описват и каталогизират, допълни Кендеров. По думите му всъщност Леденият континент е огромна книга, но с много бели страници, които трябва да бъдат изписани тепърва от учените.
За откритите нови видове Кендеров сподели, че това са най-вече ракообразни. Той уточни, че ако в Черно море от групата ракообразни, наречени амфиподи, има 65 вида, то в Антарктика те са над 1300. Само в Южния залив сме минали 78 вида картотекирани, някои от които нови за науката, обясни още Кендеров.