Понката е една от легендите на Велико Търново не само със своите скулптури, които са разположени на знакови места в целия свят, но и със своята социална роля. В продължение на десетилетия неговото ателие е притегателно място за творци и интелектуалци. Тези срещи са се превърнали в нарицателното име „Петъците при Понката“ още през миналия век.
Самият той е роден на 29 юли 1934 г. в Сливен. През 1958 г. завършва висше образование в Художествена Академия - София специалност "Скулптура" при доцент Михаил Кац.До 1965 г. живее и твори в Бургас като художник към Областно пристанищно управление, после като учител по рисуване в "Учителски институт" в Бургас.
От 1965 г. е във Велико Търново като преподавател по скулптура във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", където остава до 1978 г. Впоследствие е назначен към Община Велико Търново като художник, а по-късно преминава на свободна практика.
Автор е на много паметници в страната, както на паркова и надгробна скулптура.
Има изложби на малка пластика в Италия, Гърция, участник в множество изложби в страната и чужбина.
Има творби в държавни галерии и музеи, в частни сбирки и колекции в Италия, Германия, Австрия, САЩ, Русия, Словакия, Япония.
Той е носител на шест национални награди по скулптура, златен медал от VI Българско изложение за арт иновации. Наградата на Велико Търново. Награден е с орден "Св. Св. Кирил и Методий" I степен. Член е на Римската Академия за Модерно Изкуство.
В двора на хана „Хаджи Николи“ на Самоводската чаршия във Велико Търново Понката посрещна своите приятели от цял свят, заобиколен от скулптурите, създадени през последните години. Като творец, който от камъка създава форми, лица и внушения, той дава и имената на своите пластики, облечени в поезия.
Така гостите видяха скулптурите „Учудената“, „В памет на Уолт Уитман“, „Легналата“, „Гледащата“, „Раждането на Глаголицата“- изработена от карарски мрамор, „Златен век-зограф, граматик, зидар“, „Торсо мрамор по Скопас“, както и много женски изображения, изработени от различен камък. Тук е изложен и оригиналът на скулптурата „Силата и мъдростта”, която в голям размер е поставена пред Съдебната палата във Велико Търново.
Понката посрещна своите гости, разказвайки истории, звучащи от устата му като притчи, в които крайният извод е „щастливия случай“.
В Бургас през 1963 г., в Клуба на културните дейци, поетът Христо Фотев, който наричал Понката „брат ми“, прочел му последното си баладично стихотворение, озаглавено „Момичето, което морето не пусна на брега“. Впечатлен от текста, Понката му казал, „Абе, Христо, аз ще направя мраморно момиче, което ще озаглавя „Момичето, което морето върна на брега“. За да го направи отишъл до кариерата в Тополовград, взел огромен каменен къс от бял камък, поставил го до морето и станала прилична работа, по неговите думи. „Все едно вълните са я галели, пясъкът я е гладил“, разказа той. Скулптурата по различни конюнктурни причини изчезнала за около две години и половина, а в момента е отново в Бургас, но на друго място, посочи Панайот Димитров.
Той перифразира мисъл на Айнщайн, която обяснява на какво се дължи успехът. Според Понката на първо място е щастливия случай, на второ трудът, а след това е най-красивото – мълчанието. „И в природата е така, кокошката започва да кудкудяка, когато снесе яйцето, преди това го снася в мълчание“, посочи той.
Изложбата ще бъде на разположение на любителите на изкуството около месец. Всяка откупка на творба е придружена от сертификат за автентичност, издаден от галерия „Хан Хаджи Николи“.