"Аз съм пловдивчанка и с Атанас Кънев се познаваме от времето, когато аз мечтаех да стана актриса, а той актьор. Преболедувахме това и станахме режисьор и фотограф", сподели Елена Панайотова пред огромната публика по време на откриването на изложбата. С Наско сме едни мечтатели, защото мечтаем да променим света към по-добро и се надявам, че с това, което споделяме, ще го усетите, допълни режисьорът.
Дъщеря съм на фотографа Панайот Панайотов и имам голям респект от фотографията, каза Панайотова. Затова решава, че трябва работата им да бъде отразена професионално. Тя разказа за началото на проекта през 2002 година в Широка лъка, където екипът е работил с децата, лишени от родителски грижи в тогавашния дом там. През 2010 получават покана да изнесат проекта в Кения и продължават да обучават деца и младежи в риск успоредно в двете държави до 2017 година.
Програмата е обхванала 5000 деца в неравностойно положение от Африка и България и 300 артисти от четири континента, отбеляза Панайотова. По нея са обучавани деца в различни ателиета, през куклен театър, театър на маската, лаборатория за танци, визуални изкуства. Завършвахме с театрални фестивали върху местни легенди и приказки, в които влагахме много творчески усилия и енергия, допълни режисьорът.
В Африка работихме в малариен и много екстремен регион, с много болни от СПИН родители, сподели Панайотова и допълни: "тогава въобще не съм го мислила". Когато пристигат през 2010 година, в града Кисуму имало 90 хиляди сираци. "Африка е място, в което разбираш, че бедността и болестите не са причина за нещастие, те са просто част от живота, а широтата на сърцето е лична отговорност. В Африка децата и артистите, с които работехме, бяха изключителни музиканти, танцьори и художници", споделя режисьорът.
Бях в Африка за две седмици и това беше детската ми мечта, каза пред колеги, приятелите и ценители на изкуството Атанас Кънев. Той сподели, че като юноша в библиотеката е късал страници на фотографиите от книгите "Серенгети не трябва да загине" и "Няма място за дивите животни". "Като фотограф ме впечатли особено светлината. Градът е до екватора и слънцето е доста по-близо до земята. А като човек ме впечатли непринудеността на хората и желанието им да общуват", отбеляза Кънев. С фотографиите си той разказва за усмивките в Кения и проектът за работа с деца чрез изкуство, който, по думите му, наистина е променил съзнанието му.
Артистите са въвели изкуство в един безкрайно опростен свят, където има много щастие, коментира Вихра Григорова, уредник на ГХГ - Пловдив. По думите ѝ в изобразителен план фотографиите са много различни, защото има чисто пейзажни, портретни, фигурални композиции - динамични и статични. Това не е режисирана фотография, това, което виждате, се е случило в един миг, който никога няма да се повтори, отбеляза Григорова.
Проектът е финансиран от НФ "Култура" по програма „Социално ангажирани изкуства“.
Атанас Кънев е фотограф на свободна практика с над тридесетгодишен професионален опит. 25 години снима репортажна фотография за вестниците „24 часа“ и „Марица“ в Пловдив.
Елена Панайотова е театрален режисьор, продуцент и педагог, изиграла ключова роля в появата на нови тенденции в театралната практика в страната. Повече от 25 години работи като режисьор на драматични, куклени и оперни спектакли в България и чужбина. Дългогодишен преподавател в Академия за изкуства в Утрехт, Нидерландия, както и в Нов български университет.