Целта на експозицията е да бъде историко-фотографска, обясни в интервю за БТА младият автор, който е магистър по Нова и съвременна българска история и докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Той разказа, че е започнал да снима едва преди две години. „Всичко започна, когато научих за една личност – Петър Боев, фотограф, художник, историк на фотографията. Покрай него се запознах с Николай Трейман и се записах в неговата школа „Паралакс“, обясни Томов.
Постепенно в живота му историята и фотографията се комбинират. Освен от самото изкуство, авторът се интересува и от история на фотографията и от различните стари техники, които рядко се практикуват. По думите му те са много интересни, доста различни от модерната цифрова фотография, при която едва ли не всичко се случва от само себе си. При някои техники фотографът е много зависим от метеорологичните условия, един образ може да отнеме дни, за да се получи и всичко приготвяш сам, посочи Силвио Томов. Според него това носи своя чар, а резултатите са уникални фотографски отпечатъци, които не могат да бъдат повторени.
Интересна техника, представена в изложбата, е цианотипията, разказа той. Тя е една от най-старите фотографски техники, изобретена още през 19 век. При нея се смесват два химикала и се нанасят с четка върху избрания материал, който може да бъде както акварелна хартия, така и плат, дърво и други, обясни Томов. След като изсъхне, се експонира на слънчева светлина или на такава от UV лампа. „Цианотипията е първото, с което се захванах след класическата аналогова фотография“, посочи той. Тази техника е бърза, не е скъпа, а процесът е много интересен и достъпен и може да се прави и от деца. „При този процес граница е само въображението“, добави Силвио Томов.
Друга представена от автора техника е химиграмата, при която фотографската хартия се третира с най-различни материали като восък, лак, лепило, олио и други. Старата хартия и различните фотографски материали, както и различният тип светлина, често водят до доста неочаквани резултати, коментира авторът. Томов е обърнал внимание и на пинхол фотографията, която се ражда от светлина, проникнала в тъмна кутия през дупка от карфица. Именно при тази техника времето за експониране зависи от различни фактори като метеорологичните условия, разстоянието до обекта и други. Пинхол камера може да бъде направена от кибритена кутия или други подръчни средства, а образът се получава върху фотохартия или филм, които се проявяват по стандартния начин.
В изложбата авторът показва и по-познатите техники като аналоговата черно-бяла фотография, както и съвременната цифрова фотография. Той обясни, че идеята му е хората да научат повече както за същността, така и за историята на различните техники. Томов изрази надежда, че това е един малък принос към историята на фотографското изкуство. Според него историята на българската фотография е много малко изследвана и има голямо поле за развитие, стига човек да има желание да се занимава с това.
Паралелно с изложбата, Силвио Томов представи и едноименния си албум, в който също са отпечатани негови творби, създадени посредством различни техники.
Силвио Томов е автор е на книгата „Щрихи от новата история на Самоков“, публикувал е и множество статии. Има две документални изложби за Иван Йончев и за Петър Боев. Негова творба е класирана във финалната изложба към Националната награда по фотография „Анастас Карастоянов“ 2021 година. Член е на Българския фотоклуб, основан през 1920 година.
Неговата изложба „Фотографски експерименти“ ще остане отворена за казанлъшката публика до 5 септември.