Авторът на "Кери", "Сиянието" и много други обичани романи с желание е приел да заеме позиция срещу дългогодишния си издател "Саймън енд Шустър". Той не е избран от правителството на САЩ единствено заради славата си, а и заради публичната си критика към сделката за 2,2 милиарда щатски долара, обявена в края на 2021 г.
"Колкото повече издателствата се консолидират, толкова по-трудно става за независимите автори да оцеляват", написа Кинг в Туитър миналата година.
Кинг се яви на свидетелската скамейка в съда във вторник, във втория ден от федералното антитръстово дело, което се очаква да продължи две до три седмици.
Негови творби са издавани близо 50 години и той познава добре промените в издателската индустрия, макар вероятно да не владее бизнес практики - някои от бившите му издатели през годините са придобити от по-големи издателства. Например "Кери" е издадена от "Дабълдей", която през 2009 г. се слива с "Ноф пъблишинг груп" и сега е част от "Пенгуин Рандъм хаус". Друг бивш издател на Кинг - "Вайкинг прес" е част от "Пенгуин" и се влива в "Пенгуин Рандъм хаус", когато "Пенгуин" и "Рандъм хаус" се сляха през 2013 г.
Кинг има афинитет към малките издателски къщи. Дори и докато негови творби се издават от "Скрибнър", част от "Саймън енд Шустър" , той пише трилъри за независимото издателство "Хард кейс крайм". Преди години оттам го молят да напише резюме за книга, но Кинг им предлага да напише за тях роман и през 2005 г. издателството пуска неговият "Колорадеца".
Самият Кинг би бил облагодетелстван от сделката между "Пенгуин Рандъм хаус" и "Саймън енд Шустър", но той е известен с това, че не преследва единствено собственото си добруване. Той отдавна критикува данъчните облекчения за богатите, макар самият той със сигурност да е сред тях и открито призовава правителството да увеличи данъците му."В Америка всички ние трябва да плащаме своя дял", написа той в "Дейли бийст" през 2012 г.