Република Северна Македония отбелязва националния си празник Илинден-Ден на Републиката

Националният си празник Ден на републиката беше отбелязан в Република Северна Македония на няколко места в присъствието на официални държавни лица. Президентът Стево Пендаровски и правителствена делегация поднесоха цветя пред Паметника на загиналите борци от националноосвободителните борби, отдадоха почит пред гроба на първия президент на страната Киро Глигоров, на генерал Михайло Апостолски и на трагично загиналия президент Борис Трайковски.
Правителствена делегация положи венци пред паметника на Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ) в парка „Жена Боец“ в Скопие, на паметниците на Никола Карев  и на Методи Андонов-Ченто.
Премиерът Димитър Ковачевски положи свежи цветя на на паметниците, посветени на Илинден в Крушево, присъства и на панихидата, която традиционно се организира в чест на загиналите илинденци в църквата „Св. Никола“ в града.
Правителствена делегация присъства и в президентската резиденция във Водно, където президентът Стево Пендаровски изнесе слово, отбелязвайки „най-големия национален празник - когато македонският народ създава двете си републики - Крушево през 1903 г. и АСНОМ през 1944 г.“.
„Търсейки изход от авторитарните монархии и автократичните режими, които систематично лишаваха, асимилираха и експлоатираха македонския народ, той намери спасение в републиката като най-справедливия и прогресивен държавен ред. Визията за Република се надгражда по време на Националноосвободителната и Антифашистката борба, в която партизаните обединяват всички прогресивни сили в широк национален фронт. В свободните територии се създават Народноосвободителни комитети като кълнове на бъдещата Асномска република, която е национална и антифашистка по своята същност. В рамките на нашия ангажимент за пълна интеграция на Северна Македония в Европейския съюз, ние имаме твърдото намерение да изпълним всички условия на европейските преговорни глави, но нямаме намерение да обсъждаме с никого вместо европейските ценности обновяване на империалистически концепции и идеи от миналите векове“, каза Пендаровски.
„Наясно съм, че някои граждани се опасяват, че историческата ни памет ще бъде цензурирана по този път към Европа. Че уж вече няма да можем да споменаваме срещу кого са воювали нашите герои. Или че ще трябва да си затворим очите пред фактите за депортирането на македонските евреи в Треблинка и избиването на младежите във Ваташа. Че ще си запушим ушите, за да не чуем свидетелствата на последните ни живи борци, на поколението, преживяло окупацията през периода 1941-1944 г., извършена от профашистката власт в София. Но ако спрем да говорим историческата истина, ще станем съучастници в създаването на нова историческа несправедливост. Именно тези декорации са нашият отговор на всеки опит за премълчаване на истината. Историческата истина не може да бъде променяна нито по споразумение, нито по протокол, защото фактите развенчават всеки наложен конструкт“, заяви в словото си Пендаровски.
Според него с историческата истина няма компромис и изговарянето на исторически факти никога не е било и не може да бъде език на омразата. „Проектът за обединена Европа недвусмислено потвърждава, че пътят към автентичното и трайно помирение между народите води през справедливостта, основана на истината. Затова ще продължим да говорим истината и само истината“, каза той.
Стево Пендаровски връчи посмъртно Ордена на Република Северна Македония на Кръсте Цървенковски „за неговия специален, стратегически, дълготраен и уникален принос за основаването и развитието на македонската държава и македонското общество“, а с орден „За военна заслуга“, също посмъртно, беше удостоена първата партизанка Невена Николова Георгиева – Дуня, „за проявената изключителна смелост, саможертва, твърдост и за ръководната й роля в антифашистката борба в работническото и синдикалното движение, застъпници за социална справедливост“.  
С медали за храброст бяха наградени и осем живи бивши партизани, след което Пендаровски замина на посещение в манастира „Св. Прохор Пчински“, където заяви, че е договорил в най-скоро време да бъде създадена работна група на ниво министерства на външните работи със Сърбия, която да договори бъдещото отбелязване на 2 август в манастира, където е проведено първото заседание на Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония (АСНОМ). 
Паралелно с това, в обедните часове на деня правителствената делегация, водена от премиера Димитър Ковачевски, поднесе цветя на паметника на защитниците на Крушевската република на Мечкин камен в Крушево, отбелязвайки началото на честванията на Деня на републиката и Илинден под мотото „Нашата сила за бъдещето“. 
„С поглед към бъдещето на Илинден и АСНОМ, ние създадохме свободна, суверенна и независима Македония, със своя собствена и неоспорима идентичност. Илинден е нашата сила да продължим да градим една обща държава за всички граждани, без предразсъдъци към никого, държава, интегрирана в Европа и рамо до рамо с демокрациите по света и от това връщане назад няма! Има само напред!“, заяви в словото си Ковачевски. 
По думите му днес Република Северна Македония е пример за изграждане на добросъседски отношения, „тя е лидер в инициативата „Отворени Балкани“, която носи икономически ползи, но и укрепва сътрудничеството между съседите“.
„Днес, вдъхновени от Илинден и АСНОМ, ние изграждаме модерна, прогресивна, икономически развита Република Северна Македония. Градим страна на приятелство и съвместно съществуване. По това ни разпознава светът. Днешните поколения ще имат възможността да станат свидетели на деня, когато с пълноправно членство македонският език ще бъде един от официалните езици на ЕС, равен на всички останали 24 официални езика на Европейския съюз. Мечтата македонският език да се чуе надлъж и нашир, да бъде въведен, чут и изживян от страни и култури, които никога досега не са имали контакт с него, ще стане реалност“, заяви Ковачевски.
Отбелязването на 2 август включваше и мемориалния център на АСНОМ в Пелинце, където присъства председателя на парламента Талат Джафери.