Националната банка информира, че тази стъпка допринася за предотвратяването и намаляването на възможните рискове.
Мярката действа превантивно, т.е. продължава се с по-нататъшното укрепване на капиталовата сила на местните банки, което е в основата на устойчивостта на банковия сектор към рисковете. А именно, въз основа на редовната тримесечна оценка на системните рискове, която включва данни за първото тримесечие на 2022 г., както и най-новите показатели, се прецени, че е необходимо да се въведе антицикличен защитен буфер от 0,5 на сто от капитала на банките за експозицията им в Република Северна Македония. Тази мярка ще започне да се прилага от 1 август 2023 г., което означава осигуряване на достатъчна възможност за приспособяване на банките и за постепенно формиране на защитен капиталов буфер без негативни ефекти върху солидната кредитна подкрепа за икономиката, се посочва в съобщението.
Централната банка посочва, че балансите на банковия сектор показват съществуването на здрави основи, което се потвърждава от редовните стрес тестове, сочещи, че банките са устойчиви на евентуални сътресения.
Капиталовите позиции на банките са стабилни, а качеството на кредитния портфейл засега е добро. Рентабилността на банките е на солидно ниво, което означава, че банките имат достатъчно вътрешен потенциал да изпълнят капиталовите изисквания, включително и да изпълнят предложения антицикличен капиталов буфер от 0,5 процента. Все пак работата на банковата система и икономиката като цяло все още е съпътствана от несигурност и рискове. Основен източник на рискове в близост е войната в Украйна, която, в зависимост от продължителността и интензитета на геополитическия шок, може да влоши перспективите за вътрешната икономическа активност и инфлацията. Това би се отразило негативно върху дейността на компаниите и върху стандарта на живот и покупателната способност на населението, което пък може да се отрази върху способността за редовно погасяване на кредитни задължения и нивото на кредитен риск на банките, казват от Националната банка.
На редовното заседание на Съвета на Националната банка беше приет най-новият тримесечен отчет, в който последните макроикономически показатели сочат реализирането на рискове в определени сегменти на икономиката, което създава по-малко благоприятна макроикономическа среда за осъществяване на паричната политика.
Местната инфлация, подобно на световните тенденции, продължава да се ускорява. Възходящото движение на цените на вътрешния пазар все още са основно отражение на фактори от страна на предлагането, т.е. цените на храните и енергията, като резултат на по-дълготрайното и по-силно нарастване на цените на вноса поради военни събития. Тези промени се пренасят и върху цените на други продукти и услуги, а оттам и върху инфлационните очаквания, поради което Националната банка на няколко пъти повишава основния лихвен процент с общо 1,25 процентни пункта. Вътрешната икономическа активност от началото на годината като цяло се движи в съответствие с очакванията, като все още има солидна кредитна подкрепа от страна на банките. На валутния пазар натискът е значително намален, а валутните резерви са в безопасната зона. Въпреки това рисковете за цялостния макроикономически контекст все още са изразени и са свързани най-вече с външната среда, като основният риск продължава да бъде несигурността, свързана с хода и продължителността на военния конфликт между Русия и Украйна и неговото влияние върху цените и икономическа активност в глобален аспект, посочва централната банка в днешното си съобщение.
Това е новината на деня в Република Северна Македония, избрана от Медийната информационна агенция /МИА/ за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Република Северна Македония да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт без промяна с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.