„В етапа на планиране заложихме осем тематични комисии към Консултативния съвет, където би следвало дебатът по отделните теми да се канализира, да се ускори постигането на съгласие и произвеждането на решения, и не на последно място - да се осигури приемственост, а работата за реформи и инвестиции по Зелената сделка да не спира, дори и при смяна на правителството“, се посочва в позицията.
„Към момента успяхме да сформираме четири от предвидените комисии, като работата в тях продължава по график и в момента. Това са комисиите за енергиен преход; за устойчива мобилност; за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност; за иновации и кръгова икономика“, отбелязват още от кабинета на вицепремиера по климатичните политики. Уточнява се, че предстои формирането на още четири комисия, като за това ще трябва да се направи от следващото правителство. „Това са комисиите за адаптация към климатичните промени; за устойчиви финанси; за напредък по законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ и накрая, но не на последно място – Комисия по комуникация на зеления преход“, казва се още в позицията.
От кабинета на вицепремиера по климатичните политики коментират, че бюджетът на ЕС предвижда над 15 милиарда лева за България, „срещу които страната ни трябва да проведе реформи и да инвестира в решения за енергийната независимост и климатичната неутралност на икономиката ни“.
„Милиардите са възможност, но правилните решения сега, ще определят развитието на България за десетилетия напред. А това струва много повече. Процесът на Зелена трансформация ще е сложен, продължителен и всеобхватен. За да е успешен, трябва да бъде управляван прозрачно, експертно и с участието на всички заинтересовани страни“, се посочва също в прессъобщението.
„За това при сформирането на Съвета направихме всичко възможно да отворим широко вратите на изпълнителната власт и да ангажираме всички в този процес – от представителите на минната индустрия, въглищната енергетика, работническите синдикати и заетите в промишлеността, през научни институти и университети, до природозащитни организации, представители на високотехнологични бизнеси, асоциации за възобновяема енергия, електрическа мобилност и кръгова икономика“, пише също в позицията.
„Освен заплаха, климатичните промени представляват и най-голямата икономическа възможност на този век. Някои индустриални дейности ще останат в историята, но новите възможности са вече тук и вече обхващат все по-голям дял от икономиката. Зелената трансформация ще се случи със или без нас. Но бързата реакция, правилните ходове и подкрепата от обществото е комбинацията, която ще ни изведе на страната на печелившите от необратимите промени, пред които глобалната общност е изправена в момента“, уточняват още от МС.
„В последната година светът навлезе в нов период на безпрецедентни предизвикателства. Щетите, които климатичните промени вече нанасят, ще ни струват все по-скъпо. Горещите вълни, безводието, опустиняването и екстремните проявления на времето са малка част от рисковете, които не след дълго ще диктуват глобалния дневен ред. Ценни десетилетия бяха загубени в отлагане на неотложното и много народи се оказаха заложници на стари разбирания, технологии и модели на развитие. А допълнителното поляризиране на обществото в хода на поредицата от здравни, военни и икономически сътресения, трудно преодолимата енергийна зависимост на страната ни и ползването на изкопаемите горива като политическо оръжие срещу нас, поставиха нашата страна в безпрецедентно нова ситуация“, отчита се също в становището относно КСЕЗС.
„Светът се промени и ние не може да останем същите. Ще се наложи да преосмислим отношението си към ресурсите и към това, което оставяме след себе си. Това означава промяна в навиците, промяна в начина, по който произвеждаме и потребяваме енергия. По който се отопляваме и охлаждаме, по който пазаруваме, придвижваме се на дълги разстояния и в града, по който се храним, обличаме се, работим и изхвърляме отпадъците си“, посочва се в позицията.
„Навлизаме в период, в който ще ни се налага да мислим повече, да пестим ресурсите и да бъдем гъвкави към промените. За да преминем успешно през всичко това, е необходимо да върнем конструктивния тон и доверието помежду си, да защитим независимостта и експертността в българските институции, да пазим все още неукрепналата си демокрация и най-накрая да повярваме, че заедно можем да създадем едно по-чисто, по-сигурно и по-добро бъдеще“, казва се още в позицията.
Повече информация за КСЕЗС тук и тук