В САЩ студентите и я наричат д-р Би, защото не могат да изговорят Бъчварова, а тя ги учи да вярват и да се борят за мечтите си. Тя е педагог, приятел и по-добре от всеки психолог може да открие доброто у хората.
Каузата й е да популяризира музикалните традиции на всеки един етнос, религия или държава, който е избрал да живее в САЩ.
Следва пълното интервю:
Поздравявам Ви! Колко отговорна е тази позиция и какви ще бъдат Вашите ангажименти?
Асоциацията на американските хорови диригенти обединява 20 хиляди хора от САЩ и Канада с над един млн. певци. Това са различни хорове - детски, ученически, църковни, университетски, шоу хорове, които предлагат и танци, и, разбира се, и комерсиални. Това са хора от различни страни, култури, от цял свят. Моята основна задача е да се популяризират техните музикални традиции. Това е моята кауза. Аз съм от 2000 г. в ръководството на нашата щатска асоциация в Индиана. Важна задача пред мен е да следя музикалните издателства на континента, да правя селекция и да подготвям за хоровите формации поне 20 нови произведения.
Първият голям форум, който ще подготвя, е през февруари 2023 г., когато по традиция се провежда национална конференция и трябва да определя темите за дискусии на кръглите маси, в които ще участват диригенти от САЩ и Канада.
Познават ли Ви като българка, или само като университетски преподавател?
Винаги подчертавам, че съм от България - и в Асоциацията, и в университета. Аз съм преподавател в Свободния университет за изкуство и наука в Хановер, щата Индиана. Нашата цел е да обучаваме и възпитаваме всестранно развити личности, ренесансови, както ги наричат в Америка. Селекцията е много добра, програмата е изключително интересна. Аз чета лекции по история на музиката, преподавам пиано, солово пеене и дирижиране. Ръководител съм и на двата университетски хора - концертен и камерен. Ръководител съм и на департамент „Музика“.
В моята учебна програма присъстват и български композитори – Добри Христов, Филип Кутев, Иван Спасов, Константин Илиев, Красимир Кюркчийски.
Това е един добър повод да разкажа за България, за нейната история, традиции, култура. Веднъж запеят ли български песни, студентите искат да четат кирилица. Наричат ме д-р Би, защото трудно изговарят Бъчварова, но аз държа да ми говорят като на преподавател.
Това лято изнесох виртуален урок пред моите студенти от Варна, представих им изпълнение на хор „Добри Христов“ с диригент Галина Станишева. Бяха много впечатлени и от обработката на българския фолклор, писаха ми, че са възхитени.
Мисля, че е важно да отбележа, че моята дисертация беше на българска тема: „Хорца и припевки от Пирина на Иван Спасов“. Дядо му е събирал запазени от векове български песни от региона, оригинален фолклорен модел за един глас, който аз интерпретирах като произведения в хоровата литература на XX век.
Тук, в САЩ, не са познати много български композитори.
Вие сте вече четвърт век в САЩ, коя беше срещата, която промени живота Ви?
След музикалното училище в Стара Загора, аз учих в Музикалната академия в Пловдив, отново пиано, бях избрана на прослушване за хора на прочутия Крикор Четинян, основателя на Женския камерен хор на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство и дългогодишен диригент на Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев“. Той ми даде шанс да пътувам на турнета с хора по света, в Пловдив учих и четири години хорово дирижиране при Иван Димов и Иван Спасов.
По време на наше турне в САЩ български университетски преподаватели ми предложиха да продължа образованието си там. Първо учих английски език, явих се на изпит, получих покана и стипендия за щатския университет в Атланта и така с 50 долара, еднопосочен билет и два куфара, избрах САЩ и специалността „ дирижиране“. Не съжалявам нито за миг, защото днес съм гражданин на света.
Кои бяха най-важните уроци, които научихте?
Бях млада в началото на кариерата, научиха ме на смирение и търпение. Бях упорита и трудолюбива. Учиха ни да бъдем позитивни, да уважаваме всички култури, да се отнасяме с респект към професията, към изкуството.
Кой беше първият Ви значим за Вас успех?
Имах големият шанс да бъда приета след изпит и да стана част от хора при симфоничния оркестър на Атланта под ръководството на бележития диригент Робърт Шоу. Аз пях на солфеж и много приятно ги изненадах.
Това е изключителна школа. Изстреляха ме до небесата. Правихме записи с най-прочутата музикална компания в САЩ. С един от дисковете, в които имахме записи на хоровата симфония на Сергей Рахманинов „Камбаните“ и „Хармониум“ на Джон Адамс, спечелихме „Грами“. Концертирахме многократно в "Карнеги Хол", участвахме в церемонията по откриването на Олимпийските игри в Атланта.
Разбрах, че сте имали участие и в златната зала на "Музикферайн" във Виена?
"Музикферайн" (Musikverein) е символът на музикална Виена. В града има много концертни зали, но "Музикферайн" е "единствена", както казват виенчани. Тя е резиденция на виенските филхармоници и в нея са концертирали и свирят най-големите световни музиканти. С друг американски хор бях поканена на празниците по повод рождения ден на Хайдн. Това е един композитор, когото много харесвам, не само защото сме родени на един и същи ден. На моите студенти винаги разказвам историята му - след 30 години при неговите меценати Естерхази, той заминава за Англия, където има популярност на днешна рокзвезда. Мисля, че произведенията му не са достатъчно познати, за съжаление.
Различни държави, различни традиции, променихте ли начина си на работа като диригент? Какъв трябва да бъде един успешен хоров диригент?
Сам един диригент не може да прави музика. Трябва да познаваш хора, да познаваш и произведението, да знаеш как да мотивираш хористите. Те са различни хора и всеки един от тях иска да изрази себе си, но сам също не може. В САЩ има изследвания, които показват, че при изпълнение сърцата на хористите се синхронизират. Сцената е най-сигурното място да бъдеш себе си, често казвам това на по-младите хористи. Музиката няма да те излъже, тя дава чувство на еуфория, на емоция, на интелектуално удовлетворение. Често на репетиции се раждат най-съкровените моменти, които остават незабравими.
Знаете ли как се чувствам, когато американският хор, на който съм диригент, изпълнява „Тебе поем“ на Добри Христов? Развълнувана съм до сълзи и когато се обърна към публиката и видя изправените на крака зрители…
Как се подготвяте за едно ново произведение? Разучавате ли историята на композитора, времето, стила. Слушате ли други интерпретации. Или работите само с партитурата ?
Вие изброихте основните изисквания за подготовката едно ново произведение и аз се съобразявам с тях. Текстът трябва внимателно да бъде проучен - да се изясни дали е църковен, или фолклорен, който изисква хумор. Ако авторът е Гьоте, Рилке, Шилер, говорим за него, обсъждаме неговата характеристика.
Имате ли представа защо е толкова малък броят на жените диригенти? Известно е, че първата жена диригент в САЩ е Антония Брико, която през 1934 г. застава начело на Нюйорската филхармония ?
Да, така е. Трудно се дава шанс. Трябва много труд и усилия. Много…
Имате ли произведения, които искате да поставите, за които мечтаете?
Моята американска мечта се сбъдна. Сама, с много труд и желание, успях. На никого не съм задължена.
Това е разликата между България и САЩ. Редовно събирам по 500 хористи, учим цял ден и вечерта представяме концерт. Публиката ни аплодира. Работата ме научи да бъде смирена и да съм готова да се уча. Пеенето трябва да идва от сърцето. Сред хористите често има хора с различни професии, но с голяма любов към музиката.
Произведенията, които са в бъдещите ми планове, са „Реквием“ на Верди, „Реквием“ на Брамс, това е реквием за живите с немски текст, хоровата симфония на Рахманинов „Камбаните“, руски превод по стиховете на Едгар Алън По. Мисля, че не е изпълняван в България. Има версии на английски и руски език.
Бих искала да дирижирам един голям хор в Стара Загора на Античния форум „Августа Траяна“, в който да има български и американски хористи.
Всяка година се провежда фестивал на гимназиалните хорове „Река Охайо“, участват хорове от селищата в региона, била съм гост-диригент. За един ден се подготвят пет песни, хоровите концерти имат традиция. Има голяма енергия.
Ако на сцената хорът е от 500 ученици, вечерта зрителите са няколко хиляди – семейства, приятели, много е вълнуващо. В едно училище в САЩ има до 4000 ученици, коридорите носят имена, както улиците.
Организирате ли творчески ателиета?
Да. Била съм по цял свят, разбира се, в САЩ, но и в България. През 2019 г. бях с моите студенти в Стара Загора, Пловдив и Варна. Интересни са творческите ателиета, които организирам за колеги-диригенти. Разучаваме мануална техника, репертоарна политика и стилистични проблеми. За мен освен разпяването, е важно движението. Не одобрявам при репетиции хористите да бъдат седнали. Затова в САЩ редувам седнали, прави. Музиката, математиката и физиката са свързани, законите при тези науки помагат при пеенето. Често нареждам участниците в ателието в кръг, да маршируват и да пеят, това е много трудно, изисква усилия, но е част от моя урок, а целта е да се поддържа ритъмът. И, когато го постигнат, стигаме финала с българска песен в неравноделен такт. Това създава разнообразие, важно е да си готов да се учиш.
Когато бях ученичка в музикалното училище в Стара Загора ни раздаваха пропуски за оперните спектакли, но често, ние учениците, бяхме по стълбите, залата на нашата опера беше препълнена, такава я помня. Никога не пропусках представление, защото исках да се уча.
Имате ли планове за Стара Загора?
За Рождество Христово в САЩ по традиция се подготвя ораторията „Месия“ на Хендел, която е в три части и разказва за живота на Иисус. Сформира се сборен хор от студенти и граждани от региона, които имат прослушване. Не наемаме солисти, избираме ги сред участниците, има изключително талантливи певци. Само за четири репетиции разучаваме 20 песни. Мисля, че това е успешен модел, който можем да постигнем и в Стара Загора с хористи, студенти, университетски преподаватели, граждани. Би било великолепно, незабравимо.