Голяма част от селата в региона са обезлюдяващи се или със застаряващо население. Младите хора, останали в тях, са позагубили трудовите си навици, отчитат стопаните. От друга страна трудът в градините е тежък, а условията за работа непривлекателни. Освен това по същото време са жътвата и други земеделски мероприятия, които са по-продължителни и по-добре платени.
Всички тези фактори принуждават овощарите в Добруджа да "внасят" работна ръка от други населени места. Такъв е случаят с Димитричка Търпанова от Тутракан. Тя от години разчита на ромски фамилии от Сливен за прибирането на реколтата си от череши, кайсии, праскови и сливи. Берачите идват с палатки и фургони в края на май и остават до обирането и на последните плодове през есента.
"Основните проблеми на производителите на плодове са пазарът и работната ръка по прибирането. Ние използваме основно ръчен труд, на моменти ни трябват много хора, но това не е целогодишно. Разчитаме на сезонната заетост, за да можем да ги съберем и в пиковите моменти да имаме достатъчно работници, за да прибереш продукцията си. Младите хора ги няма или не им се идва по градините да берат. Затова работим с вътрешна миграция - хора от района на Сливен, Пловдив. На тях трябва да им се създадат условия за настаняване. Имаме апел към социалното министерство, трябва да се помисли за финансиране на кампуси, за да можем да си настаняваме работниците", споделя Търпанова.
"Смятаме, че трябва да се направят законодателни промени, когато един работодател ги внесе, да може да помага и на колегите си, защото тези хора са дошли да изкарат пари и ние сме ги взели, за да изкараме пари и да можем да ги осигурим, но не всяко стопанство може да им осигури работа за 6 месеца", каза Търпанова.
Земеделската кооперация в село Професор Иширково отглежда над 1000 декара с овощни градини. За прибирането на продукцията използват работници от района на Сливен. Категорични са обаче, че и в земеделието е необходима квалифицирана работна ръка.
"С тези работници, с които разполагаме, не можем да прибираме качествена продукция. Трябва да има програми, който да отпускат средства за закупуване на техника. Плодовете, които са за преработка, трябва да се берат машинно. За прясна консумация ще има ръчен труд, който обаче трябва да е по-добре заплатен. Това може да стане с по-добро субсидиране на нашия сектор от страна на държавата. Така ще могат да се отделят средства и за квалификация на тези работници", смята Велика Славова, председател на Земеделска кооперация "Нива".
Днес някои стопани с носталгия си спомнят времената, когато проблеми с работната ръка нямаше, а прибирането на реколтата беше задължение на цялото общество.
"В района на Тутракан, когато се беряха кайсиите по времето на социализма, всички предприятия - болница, полиция, учители, фабрики, всички спираха производството и идваха да берем кайсиите. Сега това нещо го няма", припомня Димитричка Търпанова.
Стопаните са наясно, че тези времена няма да се върнат, но са категорични, че ако държавата не се намеси, проблемът с намиране на работна ръка ще се превърне в хроничен.