За първи път излизаме от рамките на Кюстендил, разказа Серафимов, чиито проекти, реализирани от школата му, винаги са предназначени за Кюстендил или вдъхновени от него. Сега той получил покана от българската общност в Босилеград, с които са реализирали различни трансгранични проекти.
"Ние сме от двете страни на една граница, но имаме общи корени. Гостувал съм за различни пленери и ми е направило впечатление, че местните младежи там обичат да се обличат във фолклорни костюми. Тези костюми са същите като нашите, местните хора играят същите танци, защото това е една и съща етнографска област - костюмът е еднакъв, ритмите са еднакви, песните и танците са същите", посочи Серафимов. Той признава, че това не е изненада за никого, но потърсил в общите традиции корените за общия проект.
"Ако се облече едно момиче от Босилеград и едно от Кюстендил с дрехата на своята баба и двете застанат една до друга, за всеки ще бъде много трудно да разбере кое момиче откъде е. Затова помолих нашите сънародници там да направят снимки на свои младежи, облечени във фолклорни костюми. Целта ми не е да правя реставрация на миналото, а да потърсим съвременната му форма, такава, каквато е днес, защото отивайки на фолклорен фестивал, децата от Босилеград носят и съвремието със себе си. Обработих изображенията в една съвременна плакатна стилистика, малко в стил Банкси и така на единайсет места в Босилеград ще се появят фигури на местни младежи, които са облечени във фолклорен костюм, но носят белезите на днешния ден", разказа Серафимов.
Той изтъкна, че Босилеград е много романтично място, а самият проект е опит за навлизането там на съвременното изкуство. "Градът е като резерват на най-доброто от българите, т.е там имат това, което вече тук го няма", разказа още художникът. Той посочи, че важна за него е и възможността на децата от двете страни на границата да могат да комуникират помежду си. "Те говорят един и същи език, но не се познават. А най-хубавото нещо, което може да направи изкуството е да преминава граници - такива, които са сложени изкуствено, по политически или икономически причини, някъде във времето. Изкуството не се съобразява с това. То е като една песен, която преминава граници - и от лявата, и от дясната страна", допълни художникът.
Според Серафимов, резултатът от новия проект ще бъде интересен и вълнуващ. Той се надава чрез него да бъде поставено и ново начало на обща традиция. "Забелязал съм, че у местните хора има една амбиция градът да стане център на изкуствата, нещо като културна точка, в която да не се губи тази българска линия", допълни художникът.
Проектът ще обхване основно частни сгради - Културно-информационния център "Босилеград", частни къщи, емблематични за града калкани на сгради. "Ще работим, за да се получи нещо естетично, интересно и провокативно. Обичам изкуството не само да украсява, а и да поставя акценти, които да задават въпроси, за да се размислим и да получим посока", разказа още Серафимов.
Преди началото на проекта кюстендилски художници са обиколили различни локации и са избрали места, които да могат "да понесат" изображенията, да стоят на тях, да бъдат артистични, но да не нарушават градската действителност.
"Босилеград е като една шепа, гушнато градче, и нищо там не може категорично да се превземе. Точно затова търсихме връзка с миналото, с фолклора. Потърсихме нишка, по която да изпълзи съвременното изкуство", допълва художникът.
В проекта ще участват по петнайсет души от Кюстендил и Босилеград. Началото на проекта ще бъде поставено утре - 28 юли, а официалното откриване ще бъде в събота - 30 юли, от 18:30 часа. Художниците ще рисуват на ръка и ще ползват проектори, с предварително изработени на програма ескизи. Ще бъдат използвани акрилни бои, които ще останат на фасадите десетина години.