По думите й увеличението на основните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) е било очаквана мярка. ЕЦБ повиши водещата си лихва с 0,5 процентни пункта миналата седмица, вдигайки показателя за първи път от 11 години в опит да охлади инфлацията в еврозоната. Институцията, която е централна банка за 19-те страни, използващи еврото, поддържаше лихвата на исторически минимум в негативната територия.
"В резултат от цели 11 години на нулеви и дори отрицателни лихвени проценти забравихме, че това не е нормалната пазарна ситуация. С тази политика ЕЦБ се опитваше да стимулира банките и клиентите им да държат по-малко средства на депозит и да инвестират в различни дейности. Депозитната маса обаче нарастваше по-бързо от обема на кредитите", констатира проф. Желязкова.
Тя посочи, че не е реалистично да се очаква лихвите да се задържат на едно и също равнище през целия живот на кредитите. Освен това нарастването и спадането на лихвите е част от нормалното функциониране на икономиката и трябва да бъдем подготвени за различни сценарии, когато вземаме решение за използването на кредитни продукти.
Какви са последиците от решението на ЕЦБ?
Решението на ЕЦБ има разнопосочни последици. Позитивно е, че повишаването на основния лихвен процент от ЕЦБ ще се отрази положително на доходността на депозитите, които в момента носят загуби на притежателите си.
Същевременно ефектът по линия на увеличението на лихвените проценти по кредитите в страната ни не се очаква да бъде значителен - сега става дума за половин процентен пункт увеличение, а и в бъдеще нарастването се очаква да бъде плавно. Освен това през последните години кредитните правила на банките в България бяха пруденциални, което е най-ясно видимо в съотношението "дълг към доход" на кредитополучателите. То варира между 50 и 60 на сто в различните банки у нас, което означава, че кредитополучателите разполагат с буфер за посрещане на непредвидени увеличения на разходите, изтъкна проф. Желязкова. Тя посочи, че банките от своя страна са силно капитализирани и това дава увереност, че ще продължат да бъдат стабилни и да подкрепят устойчивостта на цялата икономическа система.
Какво обаче се случва с инфлацията?
Не трябва да забравяме действието на инфлационните процеси, които се развиват паралелно с увеличаването на лихвите. Важно последствие от тях е номиналното увеличение на доходите на населението. Съществен аспект на ситуацията е, че въпреки повишаването на лихвените проценти на ЕЦБ, инфлацията продължава да бъде на нива много над тези на лихвите по кредитите, допълва проф. Желязкова.
Това на практика означава, че парите на кредит продължават да бъдат с отрицателна реална лихва - за тях плащаме по-малко, отколкото се обезценяват парите ни. От тази гледна точка използването на кредитен ресурс продължава да бъде напълно обосновано, особено ако средствата се инвестират в активи и проекти, които ще донасят добавена стойност с времето, обясни финансистът.
Според проф. Желязкова нашият кредитен пазар не е достигнал максималните си възможности за развитие.
"Така например, ако жилищните кредити в Европа са между 30 и 40 на сто от БВП, то за България делът им е едва около 11 на сто. Вярно е, че в България около 80 на сто от населението притежава собствено жилище, същевременно обаче нашата страна се характеризира с най-малка жилищна площ на човек. Това означава, че пазарът има потенциал за растеж и в ситуация на плавно повишаващи се лихвени проценти търсенето и предлагането ще се определят все повече от качеството на имотите", каза тя.
Проф. Желязкова припомни, че в последно време се наблюдава засилен интерес към модерни решения като "зелени" и "умни сгради", които изискват минимално потребление на енергия и разполагат с много иновативни характеристики. В този смисъл кризата е катализатор на повишена ефективност, иновации и нови възможности, обобщи директорът на направление "Финанси и финансов мениджмънт" в Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ.
—————-
Проф. д. ик. н. Виржиния Желязкова е дългогодишен преподавател във ВУЗФ по дисциплините Международни финанси, Управление на финансовия и банковия риск и други дисциплини от областта на финансите. Тя е била зам.-ректор на ВУЗФ по учебната дейност и качеството в периода 2013-2021 г. Проф. Желязкова притежава преподавателски опит от Международния факултет на университета в Шефилд - City College. В периода 2013-2016 г. е национално контактно лице за България по финансовите въпроси на програмата "Хоризонт 2020" на Европейската комисия.
Проф. д. ик. н. Желязкова съчетава академичната си кариера с опит от практиката - от 2006 г. досега работи в банка, в която от 2011 г. до момента отговаря за екологичната политика.
Научните й интереси са от областта на финансовите аспекти на кръговата икономика, управлението на екологичния риск, новите форми на банкиране. Автор е на две монографии - "Климатичните промени и екологичният риск в дейността на финансовите институции" (2013) и "Кръгова икономика. Финансови аспекти" (2017), както и на редица научни студии, статии и доклади. През 2017 г. е гост-лектор в поделението на Университета на Централен Ланкашир в Ларнака, Кипър.