Причината да предпочита Варна, е, че галериите в града са изключително уютни и подходящи за творбите й. Така се е получило и с Ателие „Георги Велчев“, където нейните 14 черно-бели платна стоят съвършено хармонично. Те са създадени специално за пространството, след покана от директорката на Градската художествена галерия Доротея Павлова, която откри изложбата. Ателието е в сърцето на Варна, което е привилегия за всички, желаещи да разгледат изложбата, смята художничката. Тя признава, че се чувства прекрасно на това място и се надява скоро да се реновира и другото ателие към Художествения музей „Георги Велчев“, предвидено също за експозиционна площ, за да се организират повече изяви. „Варна е Мека на различни форуми и фестивали за изобразително изкуство. Радва ме, че животът продължава и нищо не може да спре творците“, отбеляза тя.
Янева припомни, че пандемията, която преживяхме, ограничи периметъра и традиционния начин на създаване на изложби. „Отдадохме се на онлайн общуване и проекти, което също беше решение и спасение, но изкуството трябва да се вижда на живо, да може да бъде докоснато и възприето директно“, казва тя и уточнява, че умишлено не поставя стъкло пред рисунките си, за да може всеки да усети материала. Същото, според нея, важи и за самите изложби - за предпочитане е зрители и автор да имат жив контакт, разговор, прегръдка.
Така премина откриването на нейната изложба в Ателие „Георги Велчев“. Като варненка, художничката поддържа връзка със своите приятели и колеги от родния си град, и много от тях се отзоваха на поканата за новата й експозиция. Дойдоха и нейни студенти, някои от далечни краища на България. Като преподавател във Великотърновския университет, доц. Деница Янева се опитва да създава във Варна „една колония от завършили студенти“, които са избрали морския град за реализацията си. Споделя, че тези топли отношения е възприела още от годините на своето обучение, когато е расла в задружна атмосфера, свикнала да вижда преподавателите като приятели и това е останало традиция.
Студентите от първите випуски, които е водила в университета, са били по-зрели хора, докато новото поколение е различно, по-безгрижно, но тя искрено се радва на това, защото „младостта е привилегия, а животът предстои с цялата си тежест“ и не би искала да им отнема възможността по-дълго да останат в тази комфортна зона, в която могат да мислят само за изкуство. Подчертава обаче, че младите са любознателни, следят динамиката в съвременните процеси не само в изкуството, а и в други сфери. Като преподавател се старае да съхрани собствения свят на всеки от възпитаниците си, да отгледа зрънцето талант и светоусещане, което има, за да може да се развие успешно.
Радва се много и на младите хора, които решават да продължат в живота като учители или университетски преподаватели. Има много успешно реализирали се в педагогиката студенти и това й носи голямо удовлетворение – когато ученикът надмине учителя си. Кариерата си счита за удоволствие и привилегия, защото работата с млади хора е изключително приятна провокация. „Все още съм готова за това предизвикателство“, споделя тя.