Паметна плоча ще бъде поставена пред дома на проф. Вера Ганчева

Националният дарителски фонд "13 века България" (НДФ) има намерение да предприеме действия за поставяне на плоча в памет на проф. Вера Ганчева пред дома, в който е живяла на улица "Оборище“, съобщават от НДФ. Инициаторите са убедени, че ще срещнат подкрепа от Столичната община и обитателите на етажната собственост.
Дамата, която напусна този свят на 10 юни 2020 година, е оставила трайна следа в българската литература и издателска дейност. Особено известни са преводите ѝ на "Пипи Дългото чорапче“ (първият от оригинала на Астрид Линдгрен), както и на големите скандинавски писатели Огуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Юхан Борген, Ролф Якобсен, Улаф Х. Хауге, Астрид Линдгрен, Таряй Весос, Артур Лундквист, Тумас Транстрьомер, Ларш Гюстафсон, П. У. Енквист и др.  
Като дъщеря на известния навремето културен и политически деятел Лалю Ганчев, дългогодишен посланик в Швеция, Вера има възможност да учи в Стокхолмския университет, след като е завършила славянска филология в Софийския.
Когато се връща в България, започва като репортер в БТА, за да стигне до главен редактор на списание "ЛИК", заместник-главен редактор на списание "Отечество", директор на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Основава и ръководи издателство "Хемус“. В Софийския университет оглавява специалността "Скандинавистика“, където преподава до кончината си.
Освен многобройните български отличия, Вера Ганчева получава наградите на Шведската академия (1983, 2001, 2013) и на Съюза на шведските писатели (1994). Тя е удостоена също така с датския кралски орден "Рицарски кръст на Данеброг" (2002), шведския кралски орден на Полярната звезда (първа степен, 2007), норвежкия кралски орден за заслуги към Норвегия (първа степен, 2012), както и международния приз за превода на Пипи на името на Андерсен.
Любовта на Вера Ганчева към Швеция се изразява и в идеята да завещае апартамента си на Шведската академия на науките. Институцията в Стокхолм отказва. Съгласно волята на известната преводачка, щедрият ѝ жест е пренасочен към НДФ. Увереността ѝ, че волята ѝ ще бъде спазена и уважена, идва от факта, че преди години като вдовица на загиналия в катастрофа поет Владимир Башев, тя и неговата майка Катя Башева даряват апартамента му на НДФ за литературен кабинет и къща-музей към Националния литературен музей. Домът все още пази жива паметта за поета, живее чрез стиховете на млади творци и със съдействието на НДФ всеки две години връчва националната литературна награда за поезия "Владимир Башев".