Опитът за преврат през юли 2016 г. бе поредната намеса на служители на въоръжените сили в страната, в която навремето армията се смяташе за гарант на светската система на управление. От 1960 до 2016 г. в Турция са извършени няколко преврата (успешни и неуспешни).
Трябва да се отбележи, че по време на управлението на ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР, която е на власт от 2002 г.) бе премахната изключителната привилегия на армията да бъде гарант на светския режим в страната. А откакто Реджеп Тайип Ердоган бе избран за президент на Турция, политическият баланс между светския и ислямисткия елит се промени значително.
Според някои анализатори основната причина за опита за преврат през 2016 г. и за периодичните социални вълнения в страната е последователното затягане на авторитарния режим на управляващата партия. Методите на организиране на пуча показаха дълбокото разделение и липсата на сплотеност в турските въоръжени сили.
Ердоган обаче умело използва опита за преврат, за да консолидира още повече властта в ръцете си и да укрепи съществуващия режим. Масовата подкрепа на народа по време на опита за преврат даде възможност за радикално преструктуриране на политическата система. Актуализираната конституция увеличи максимално политическите правомощия на президента.
Какво се случи в страшната кървава нощ преди шест години?
През нощта на 15 срещу 16 юли 2016 г. бе извършен опит за сваляне на правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) от поддръжници на Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО) на живеещия в САЩ мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен, при което се стигна до многобройни жертви и разрушения.
Центърът на кървавите събития в нощта на опита за преврат бе военновъздушната база "Акънджъ" край Анкара. От тук ръководителите на пучистите са давали нареждания на съучастниците си в различни райони на Турция. По нареждане на лидерите на ФЕТО са изкарани бронирани коли, а с изтребители се извършват бомбардировки по парламента, президентския комплекс, полицейското управление и централата на сателитния комплекс ТЮРКСАТ (TÜRKSAT).
В реализирането на заговора участваха хиляди симпатизанти на ФЕТО, внедрени в турските въоръжени сили. Те са разполагали с 35 самолета, три кораба, 37 хеликоптера, 74 танкове, 246 бронетранспортьори и около 4000 огнестрелни оръжия.
В Истанбул пучистите се опитаха да блокират мостовете над Босфора. Освен това групи от въоръжени поддръжници на ФЕТО нахлуха в международното летище "Ататюрк", окупираха площад "Таксим" и сградата на истанбулския валия. Друга група пучисти бе изпратена в Мармарис, където президентът Ердоган бе на почивка. Извършен бе опит за убийство на турския лидер.
Както впоследствие обаче писаха проправителствените турски издания "благодарение на действията на ръководството на страната плановете на терористите бяха провалени". По призив на президента Реджеп Тайип Ердоган милиони турски граждани излязоха по улиците, за да се борят с пучистите. При сблъсъците с превратаджиите бяха убити 251 души, а над 2000 бяха ранени.
В рамките на по-малко от денонощие опитът за преврат бе осуетен.
С президентски указ 15 юли бе обявен за официален празник на Турция.
Чистки
Макар след страшната нощ на пуча турският народ и различните политически партии да изглеждаха обединени, много скоро след това отново се стигна до поляризация в обществото. Веднага след опита за преврат бяха предприети масови чистки в Турция, които бяха част от репресивните мерки, предприети от турското правителство в рамките на извънредното положение, обявено заради неуспешния военен преврат. Чистките започнаха с арестуването на членове на турските въоръжени сили, за които се предполагаше, че са пряко свързани с пучисткото ръководство.
Десетки хиляди държавни служители и войници бяха отстранени от длъжност през първата седмица след пуча. Смята се, че досега около 10 процента от държавните служители в Турция са уволнени при чистките. В частния сектор правителството запорира активите на повече от 1000 компании на обща стойност 50-60 млрд. долара по обвинения във връзки с Гюлен и заговорниците.
Чистките обхванаха и медиите: телевизионни канали, вестници и други медии, смятани за критични към правителството бяха закрити; извършени бяха арести на много опозиционни журналисти; Уикипедия бе блокирана (от април 2017 г. до януари 2020 г.). От началото на септември 2016 г. извънредното положение, въведено след преврата, позволяваше прилагането на репресивни мерки и срещу кюрдските групи. Повече от 11 000 кюрдски учители и десетки кюрдски кметове бяха отстранени от длъжност, а в последствие бяха арестувани и съпредседателите на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) по обвинения във връзки с признатата за терористична организация Кюрдска работническа партия (ПКК).
През август 2018 г. турският парламент прие нов закон за борба с тероризма, който замени извънредното положение.