Смятан е за един от най-великите в историята на европейското изкуство и за най-значимия в нидерландската история. Творческата му дейност съвпада с епохата на стопански и културен подем, известна като Нидерландски златен век. Стилът му, макар и в много отношения противоположен на преобладаващия по това време в голяма част от Европа барок, също се характеризира с извънредно изобилие и новаторство.
Това е роденият на днешния 15 юли 1606 година нидерландски художник Рембранд Харменсон ван Рейн, станал известен по света само с първото си име - Рембранд.
В младостта си майсторът на четката постига успех и известност като портретист, но по-късно се сблъсква с лични нещастия и парични затруднения. Независимо от това неговите гравюри и картини остават известни през целия му живот, репутацията му като художник не спада и той става учител на много значими нидерландски художници от следващото поколение. Най-големите творчески успехи на Рембранд са видими в портретите на негови съвременници, автопортретите и илюстрациите на библейски сцени. Поредицата негови автопортрети образуват уникална и интимна биография, в която художникът се анализира без суета и с крайна откровеност.
В своите картини и гравюри Рембранд показва познаване на класическата иконография, която видоизменя според своя собствен опит. Така изображенията на библейски сцени са формирани от познанията му за съответния текст, разбирането му на класическата композиция и личните му наблюдения на живота в Амстердам с неговата значителна еврейска общност.
Предлагаме ви очерка за него на Даниела Колева в сайта lifebites.bg.
„Всеки холандец се ражда художник, другояче не може да бъде“, казва изкуствоведката Ели Фор. Тази участ не отминава и Рембранд Харменсон ван Рейн. При това той става един от най-великите в европейското изкуство и е сочен за най-значим в нидерландското.
Рембранд е роден на 15 юли 1606 г. в гр. Лайден, днешна Нидерландия. Той се оказва по-способният и по-възприемчивият по отношение на науките от останалите деца в семейството на мелничаря Хармен Геритсон ван Рейн. Рембранд постъпва в Латинското училище, където изучава религия, история, литература и общува със съучениците си на латински. Независимо че е приет в пристижния Лайденски университет, той се отказва от него и се посвещава на живописта.
Още първите му работи като младеж дават заявка за големия потенциал на Рембранд
В Амстердам става ученик на Питър Ластман, който пробужда у него любов към драматичните исторически сцени и екзотиката на юдейския изток. Тук Рембранд се среща с изкуството на Рафаело, на ранния Микеланджело, Тициан, Анибале Карачи. В многофигурните си композиции следва примера на най-великия фламандски художник Рубенс.
Рембранд изявява своя рядък дар еднакво силно както в графиката, така и в маслената живопис. В началото рисува портрети предимно на членове на семейството си, много автопортрети, а когато моделите не стигат, излиза на улицата. Скитащи просяци, слепи, сакати, несретници влизат в живописния му свят и създават необичайна атмосфера. Като в офортите* „Просяците“ и „Баничарката“ например. Те, както и първите му маслени картини, едва ли могат да се нарекат шедьоври. Но в тях се улавя
тънка наблюдателност
опити за изграждане на пространството чрез светлосянка, значимост на отделните образи и най-вече желание да се вникне в същността на нещата.
Периодът между 1632 и 1642 г. е един от най-щастливите в живота на великия майстор. Сключва брак с красивата и богата Саския ван Ойленбург, създава много от прочутите си произведения, портрети на магистрати, търговци, учени, корабопритежатели. Творбите се плащат скъпо и това му осигурява висок стандарт на живот. Има разкошна къща в престижен квартал, богата колекция от произведения на изкуството, светски живот за завиждане.
Саския става любимият му модел. Всяко нейно изображение е разказ, откровение за любовта му. Тя е Даная, очакваща трепетно своя любим. Още Флора, която се усмихва. Но зад усмивките й, за жалост, прозира болката от загубата на 3 невръстни деца и безумната любов към Титус (единственото оживяло дете).
По това време любими сюжети на Рембранд са събитията от Библията. Привличат го източните костюми, необикновените хора, обсипаните със скъпоценности тъкани („Ослепяването на Самсон“, „Сватбата на Самсон“, „Неверието на Тома“, „Възкресяването на Лазар“). С течение на времето се насочва към
теми от отминалия патриархален живот
В центъра застават немощни старци и белокоси старейшини, които се ползват с уважението на младите. Родителите се прощават със синовете си и ги изпращат на път. След раздяла синовете се връщат и, намерили отново душевен покой, коленичат, за да поплачат на гърдите им. Такива сюжети има в „Давид и Йонатан“, в „Завръщането на блудния син“.
Рембранд не обича условностите. През 1632 г. създава „Урок по анатомия при д-р Николайъс Тулп“. Това е първият успешен опит в жанра на груповия портрет. Вместо възприетия до момента помпозно-тържествен ред на статични фигури, при Рембранд виждаме жива, динамична група от 7 слушатели, наблюдаващи с интерес лектора. Творбата е отрупана с похвали и печели много клиенти на автора си.
Но не такава е съдбата на може би най-известното му платно „Нощна стража“. Картината е поръчана от капитан Франсис Банинг Кок, шеф на стрелкова рота, като групов портрет на него и стрелците му. Платното трябва да е с определен размер и всеки заплаща поравно от общата стойност.
Рембранд си позволява дързостта вместо стандартната форма на портрет да представи масова сцена. На преден план в „Нощна стража“ са облени от светлина фигурите на капитана и неговия лейтенант, а около тях от мрака се показват образите на останалите стрелци. Не са наредени според йерархията и чиновете, а
облеклото е плод на фантазията на художника
Творбата е възприета като обида и е захвърлена в някаква зала на казармата близо до торфено огнище. От дима потъмнява и вероятно затова през 18 в. й е дадено името „Нощна стража“. Едва преди няколко години реставраторите на прочутата картина установяват, че сцената показва ранен следобед. Направено е предложение да бъде почистена, но то е отхвърлено и картината остава в опушения си вид.
Обратно в миналото и казармите, близо до торфеното огнище. През 1758 г. решават да преместят картината в друго помещение, но поради липса на място се налага да я поорежат от 3 страни. И за разлика от предшествениците си, тази картина, предизвикала същински скандал, в крайна сметка отблъсква много от клиентите на Рембранд.
През 1642 г. в живота на Рембранд настъпва обрат
След провала на „Нощна стража“ той губи любимата си Саския, която си отива от туберкулоза. Той остава с няколкомесечно бебе на ръце, растящи дългове и намаляващи поръчки. Че и със завещание, оставено от Саския, според което, ако встъпи повторно в брак, Рембранд ще бъде лишен от наследството й.
Отначало грижата за малкия Титус е поверена на Герти Диркс - проста жена, която не успява да заведе художника под венчило, макар да прави всичко по силите си това да се случи. Междувременно обаче се появява новата муза на Рембранд - Хендрике Стофелс, с която той живее „в грях“ повече от 10 г. От връзката им се ражда единствената му дъщеря Корнелия.
Освен портретите на Хендрике, до нас е стигнала една „Вирсавия“, озарена от лъчезарно сияние. Колко силна трябва да е била любовта на майстора към тази жена, за да превърне тежичкото, неособено красиво тяло, белязано от печата на греха в същински апотеоз! Между другото, възможно е да сте виждали тази картина в лекарски кабинети, особено при гинеколози и мамолози. Причината за това е предположението, че Рембранд рисува любимата си с... рак на гърдата. Заради подутината под лявата мишница и леко синеещата долна част на същата гърда. По тази причина картината се приема за един от символите на борбата със заболяването по цял свят.
През 50-те години Рембранд рисува предимно портрети, но не липсват и по-големи творби.
Психологическата истина в картините му е непостижима
от другите художници. В изобразените предимно стари лица представя преходното в човека, но заедно с това и всичко, свързано с живота. Често сменя светлината и обстановката, защото по този начин се поражда ново впечатление, разкриват се нови страни на човешката същност. Главното му средство като живописец е светлосянката.
Предметите в платната му са потопени в кафеникавозлатист здрач, светлината, която пада върху тях, ги кара да трептят, да преливат в множество оттенъци. Мракът унищожава обособеността на предметите и те се възприемат като части от цяло. Особено любима му е топлата светлина на огъня, която напомня домашно огнище. Още - топли уморени ръце, символ на патриархалност и чистота на семейния живот. Всичко това може би е израз на болката от загубеното щастие.
Последните години от живота на Рембранд са тежки
След като не е плащал 8 години дълга за къщата, кредиторите предявяват претенции. Художникът губи постепенно дома, богатата колекция, Хендрике, след нея Титус. Животът му в края си е по-скоро полупросешко съществуване. Умира на 4 октомври 1669 г. На смъртното му ложе до него няма близък човек. Гробът му не е обозначен.
Съдбата умее да се подиграва, определено. Когато Рубенс умира, е изпратен с почести и малка корона. А Рембранд... Но всъщност, какво значение има? Та геният все пак не умира! Сигурно затова друг велик художник - Ван Гог, го нарича вълшебник...
* Офорт е графична техника, при която рисунката се издрасква с острие върху грунд, покриващ метална плочка. С нея се правят матрици, от които могат да се тиражират множество изображения.