Попова посочи, че най-сериозно притеснение поражда предложението за въвеждане на ваучер, предоставян на всички кръводарители, който да е в размер на 50 на сто от дневното трудово възнаграждение, изчислено въз основа на средната работна заплата за страната. По думите ѝ такъв ваучер е абсолютна форма на заплащане за кръводаряване и е нарушение на принципа за доброволно и безвъзмездно кръводаряване.
Когато на дарителя му се плаща за дарената кръв, рискът от скриване на заболявания е много голям, смята Попова
Попова посочи, че безвъзмездните доброволни кръводарители са най-безопасните кръводарители. Всички останали, които са притиснати от различни обстоятелства, ще имат користен интерес и има риск те да скрият свои заболявания или противопоказания за даряване на кръв, допълни тя. Ако някой има интерес да вземе пари, няма да сподели в кръвния център, че предишния ден е взимал наркотици или лекарства, допълни тя. Именно затова кръводарителите трябва да са доброволни и безвъзмездни, защото, когато отиваш с идеята да помогнеш, рискът да скриеш противопоказание или заболяване е най-минимален, каза още Попова. Когато на дарителя му се плаща за дарената кръв, рискът от скриване на заболявания е много голям. В трансфузионните центрове изследват кръвта за ХИВ, хепатит и сифилис, но в кръвта може да има следи от наркотици или лекарства, допълни тя. Това са хипотези, но са възможни, и неслучайно са залегнали като принципи в регламенти на Световната здравна организация, добави Попова.
Необходимо е да се промени отношението на обществото ни към акта на кръводаряване, да има национална програма за насърчаване на кръводаряването
В някои европейски държави, включително и в България, се заплаща за кръводаряване, но само в случаи на драстичен недостиг на кръв, в спешни случаи или при нужда от кръв за пациенти със специфични заболявания, посочи Попова. В момента държавата се опитва да легализира нещо, с което не може да се пребори, каза още тя. По думите ѝ е належащо да се организират информационни кампании сред обществото, да има национална програма за насърчаване на кръводаряването, както и учениците да се запознаят с възможностите и ползите от безвъзмездното кръводаряване. Кръвта няма аналог, няма заместител и за хората, нуждаещи се от кръв, трябва някой да дари. Необходимо е да се промени отношението на обществото ни към акта на кръводаряване, добави Попова.
Законът не позволява лекарите да изискват от близките на пациент да осигурят кръв за предстояща операция и кръвопреливане, припомни Попова. „Бележките, които кръвните центрове така удобно са си въвели, прехвърляйки отговорността върху близките на нуждаещите се, са абсолютно незаконни“, каза още тя и допълни, че те не са регламентирани и няма основание да бъдат изисквани.
Пакетите с храна и напитки за кръводарителите трябва да съдържат качествени продукти, с които кръводарителят да се възстанови непосредствено след кръводаряването
Друго предложение, направено в проекта, е за увеличаване на средствата за пакета храна и напитки, който получават кръводарителите. Според Попова няма анализ какво трябва да включват тези пакети. Според нея те би трябвало да са еднакви за всички, да съдържат вода и сладка, въглехидратна храна. Отдавна настояваме пакетите да са еднакви, с качествена храна, както и да се прави обща поръчка за тях, допълни Попова. Абсурдно е, че в тези пакети има консерви, посочи тя. Целта на храната и водата в пакета е да може кръводарителят да се възстанови непосредствено след кръводаряването и едва ли кръводарителят отваря консервата пред кръвния център и започва да яде от нея, добави Попова.
В много от кръвните центрове никой не споменава на кръводарителите, че имат право да им се възстановят пътните разходи
Законопроектът не решава нито един от проблемите, които имаме сега, а само променя досега съществуващите разпоредби. Предложения има и за повишаване на средствата за кръвните центрове, което не е лошо, но трябва да бъде обосновано, да се покаже, че тези пари се разходват адекватно и да се направи обосновка какво налага тези суми да се увеличат, каза още тя. В много от кръвните центрове никой не споменава на кръводарителите, че имат право да им се възстановят пътните разходи, направени до мястото на кръводаряване, допълни Попова. По думите ѝ кръводарителите не получават тези средства, защото или не знаят за тази възможност, или нямат време да чакат поне час административната процедура по възстановяването. В отговор на въпрос има ли информация за какво се ползват средствата, останали в центровете заради невъзстановените разходи на кръводарителите, Попова обясни, че е обсъждала темата с членове на здравната комисия. По думите ѝ член на комисията е задал същия въпрос на Министерството на здравеопазването, откъдето отговорили, че средствата се разходват законосъобразно от кръвните центрове.
Преди дни един от вносителите на законопроекта – д-р Александър Симидчиев, коментира, че разполагаме с 2.5 - 5 пъти по-малко кръв в сравнение с нуждите на здравната система, каза още Попова. При такъв недостиг на кръв би трябвало кръвните центрове да сигнализират, че имат нужда, добави Попова. По думите ѝ в цял свят кръвните центрове отправят призиви за даряване на кръв и когато апелът стигне до хората, те се отзовават.
Нашето становище по законопроекта сме го коментирали с членове от комисията, но не и с вносителите, а фактът, че никой не ни е потърсил преди внасянето му, е неприятен, каза още тя. Този законопроект е толкова необмислен, че се съмняваме да е бил съгласуван с някой, допълни Попова. Законопроектът трябва да се оттегли и да се обсъди с всички заинтересовани страни, каза още тя.
От създаването на БОДК – преди 12 години, се увеличава броят на кръводарителите, особено когато направим кампания или имаме спешен призив, посочи Попова. Ние, като доброволческа организация, нямаме никакво финансиране и не можем да правим мащабни информационни кампании, каза още тя. Попова припомни, че БОДК създаде мобилно приложение „Дари кръв“, чрез което помагат в спешни случаи.