Законопроектът, наречен „Помощи” касае мерки на стойност 23 милиарда евро в помощ на хората и компаниите, за да се справят с кризата, причинена от войната в Украйна. Някои от мерките бяха въведени още от правителството на Конте като част от усилията за справяне по онова време с кризата, причинена от коронавируса и локдауните. Сега спорът е относно промени, касаещи обхвата и параметрите на някои от мерките и относно това кои точно физически и юридически лица да се възползват и занапред от тях. Досега правителството на Драги прие два подобни пакета с мерки в размер на общо над 30 милиарда евро. Така че това е третият пакет и той е най-големият като сума.
Италиански медии припомнят, че в страната по традиция ключови законопроекти могат да се обвързват и с вот на доверие на правителството. Процедурата се провежда и Камарата на депутатите (долната парламентарна камара), и в Сената. Обикновено това се случва в два последователни дни. Ако става дума за законопроект, пораждащ повече дебати и полемика, нещата се проточват цяла седмица, както е в настоящия случай. Освен това не е задължително гласуването на доверие и гласуването на самия законопроект да протичат в един и същи ден в Сената или в Камарата на депутатите. Може в един ден да се гласува доверие на правителство, а на следващия ден да се гласува самият законопроект. Може също така при вота на доверието получените гласове да са едни, а при самото гласуване на законопроекта да са други. Една партия може да подкрепи правителството по време на вота на доверие и после да не присъства в пленарната зала по време на гласуването на самия законопроект. Всичко това е една сложна специфика на италианското законотворчество и на италианската политика.
В конкретния случай законопроектът „Помощи” вече премина през няколко гласувания в Камарата на депутатите, които бяха в полза на правителството на Марио Драги. Първо на 6 юли Драги и Конте се срещната и опитаха да преодолеят разногласията си по мерките в законопроекта. Конте връчи на Драги документ с 9 искания в тази насока. На 7 юли протече в Камарата на депутатите вот на доверие. Тогава правителството на Драги бе подкрепено с 410 гласа срещу 49 гласа. В понеделник, на 11 юли, бе гласуван самият законопроект „Помощи” в Камарата на депутатите. Тогава депутатите от движението на Конте не участваха в гласуването, защото през уикенда Конте сметна, че Драги не прави достатъчно, за да изпълни неговите искания във връзка с мерките в законопроекта. Но от юни движението на Конте се разцепи на две в долната камара. Така че това, че то не участва във вота в понеделник, не попречи на приемането на законопроекта в Камарата на депутатите с 266 гласа "за" и 47 "против".
Днес в Сената, за разлика от случилото се в Камарата на депутатите, обаче ще се гласуват едновременно и доверие, и законопроектът „Помощи”. Конте първо предупреди, че ще гласува против. Последваха негови срещи със съпартийци и телефонен разговор вчера между него и Драги. Драги се срещна и с президента Серджо Матарела, за да обсъдят какво да правят, ако хората на Конте в Сената гласуват против законопроекта. Самият Драги намекна, че няма да остане начело на правителството, на което се поставят ултиматуми. Лидерът на крайната десница „Лига” Матео Салвини пък каза, че ако „петзвездните” не приемат законопроекта и гласуват недоверие на правителството, то няма смисъл да се продължава с този парламент и този кабинет и да има подобни мъчителни спорове за всеки бъдещ закон, а трябва да се отиде директно на избори, още сега. Лидерът на дясната „Форца Италия”, бившият премиер Силвио Берлускони, прогнозира, че правителството на Драги е последното за мандата на този парламент, но каза, че според него то може да продължи напред до края на мандата, изтичащ официално догодина. Ако бъде гласувано недоверие на правителството и Драги подаде оставка, президентът Матарела сега има няколко възможности за действие - да разпусне парламента и да свика избори още сега. Той може обаче да поиска от Драги да остане на власт още няколко месеца, за да се подготвят по-добре изборите. Матарела може и да назначи служебен кабинет.
Анализ на италиански медии обаче показва, че Драги не е изложен на такъв голям риск. „Петзвездните” след вчерашното си национално събрание обявиха, че няма да участват в гласуването днес, а не че ще гласуват против, както се говореше досега. В Сената, както и в Камарата на депутатите, между впрочем, те също се разцепиха на две групи през юни. Сега ако 62-те сенатори на Конте не присъстват в пленарната зала по време на вота, това според промени в правилника на Сената вече не се счита за противопоставяне на правителството, а просто за въздържал се от участие в гласуването. Допреди тези промени, въведени в началото на мандата на този парламент, въздържането от участие в гласуването се смяташе в Сената за отрицателен вот срещу правителството, припомня АНСА. Ако сенаторите на Конте напуснат пленарната зала, Драги все още технически има шансове да получи подкрепа. Калкулации на АНСА показват, че той може да разчита на 223 гласа от общо 321. Абсолютното мнозинство в Сената е 161 гласа. Но за целта Драги ще трябва сега на финалната права да убеди и другите партии да не се изкушат да последват примера на „петзвездните”. Сред тези партии са именно „Лига”, „Форца Италия”, „Италия Вива” на бившия премиер Матео Ренци и парламентарната група „Заедно за бъдещето”, отцепила се от „Движение 5 звезди” през юни и обединила се около външния министър Луиджи Ди Майо. Тези партии са част от широко управляващо мнозинство на Драги.
В Италия тези дни има два развода по италиански – политическият развод на Драги и Конте и разводът на футболиста Франческо Тоти и модела и телевизионната водеща Илария Блази. И двете теми вълнуват италианските медии, но докато разводът на Тоти и на Блази ще продължи да се коментира, защото там разпадът на двойката е окончателен, то правителството на Драги ще оцелее, убедено прогнозира в. „Стампа”. Но ако тези прогнози все пак не се сбъднат, то Италия ще бъде поредната голяма европейска страна, изпадаща във вътрешна криза в момент на криза, породена от войната в Украйна, след Великобритания, където премиерът Борис Джонсън, обяви, че се оттегля от власт, и Франция, където коалицията на президента Еманюел Макрон няма абсолютно мнозинство в долната парламентарна камара и вече се сблъсква с първи проблеми при управлението, посочват италианските медии.