Премиерът либерал Николае Чука, лидерът на социалдемократите Марчел Чолаку, заместник генералният секретар на НАТО Мирча Джоана и дори главният прокурор на Европейската прокуратура Лаура Кодруца Кьовеши са сред имената, които се споменават като възможни претенденти за поста, макар че никой от тях все още не е потвърдил намерение да се кандидатира.
Настоящият държавен глава Клаус Йоханис приключва в края на 2024 г. втория си петгодишен мандат и съгласно законодателството на страната няма право да се кандидатира отново.
Според някои спекулации в медиите обаче е възможно следващите президентски избори в Румъния да се състоят още през 2023 г. Това би се случило, ако Клаус Йоханис бъде избран за наследник на Йенс Столтенберг на поста генерален секретар на НАТО и се оттегли предсрочно от президентството, което ще доведе до свикване на избори година по-рано, твърдят източници, цитирани от телевизия Диджи 24. Мандатът на Столтенберг начело на НАТО изтича през есента на 2023 г.
Според телевизията този сценарий "се обсъжда интензивно" в европейските канцеларии, а и самият Йоханис е дал да се разбере, че не изключва подобна хипотеза. На въпрос на Диджи 24 дали би приел поста генерален секретар на НАТО, държавният глава отговори: "Ако ми бъде направено подобно предложение, бих обмислил ситуацията много сериозно и бих направил публично изявление".
ОПИТНИЯТ ДИПЛОМАТ МИРЧА ДЖОАНА
Това може да доведе до "рокада на високо ниво" между централата на НАТО в Брюксел и двореца "Котрочени" в Букурещ, коментират анализатори, посочвайки, че настоящият заместник генерален секретар на НАТО, румънецът Мирча Джоана, е възможен претендент за президентския пост, който му се изплъзна на изборите през 2009 г.
Сравнително честите появи в последно време на Джоана на различни събития в Румъния доведоха до предположения, че бившият лидер на Социалдемократическата партия "си подготвя терена за кандидатура за президентските избори", отбелязва Диджи 24.
Според телевизията негови приближени ще лансират платформа, наречена "Проектът Румъния 2030", която ще е без политическа ориентация и ще обединява личности от страната и чужбина. Платформата ще има за цел да организира дебати, в резултат на които да се очертае предизборният проект на Джоана.
Той е бивш външен министър, бивш посланик на Румъния в САЩ, бивш председател на Сената и кандидат за президент от страна на социалдемократите, който загуби надпреварата с Траян Бъсеску през декември 2009 г. с минимална разлика и дори първоначално беше обявен за победител. В крайна сметка Бъсеску спечели втори мандат, а Джоана впоследствие загуби и ръководството на Социалдемократическата партия. През 2019 г. той стана вторият човек в ръководството на НАТО - едно безспорно високо признание в международен план, коментират медиите.
Джоана нито потвърди, нито отрече възможността да се кандидатира за президент на следващите избори в Румъния. "Докато съм на тази много важна позиция в НАТО, ще отдавам сто на сто вниманието, енергията и таланта си на тази моя длъжност (...) Така ще бъде до последния ден от мандата ми", заяви в интервю за Евронюз Румъния заместник генералният секретар на НАТО.
Според в. "Адевърул" Джоана се ползва с подкрепата на американците, а ролята му като втория човек в НАТО се е засилила на фона на украинската криза и насочването на вниманието на Вашингтон към Източна Европа. Той обаче няма подкрепата на лидерите на местните организации на СДП, т.нар. "местни барони", които биха предпочели лидерът на партията Марчел Чолаку да влезе в президентската надпревара.
"ЖЕЛЯЗНАТА ДАМА" ЛАУРА КЬОВЕШИ
За разлика от него бившият главен прокурор на румънската антикорупционна агенция Лаура Кьовеши никога не е участвала в президентска надпревара, макар че медиите от години спрягат името й като възможен претендент за този пост.
Кьовеши, която сега оглавява Европейската прокуратура и се бори с корупцията и злоупотребите с фондове на европейско ниво, се ползва със сравнително висок рейтинг в Румъния и с добър международен имидж още от времето, когато беше шеф на Националната дирекция за борба с корупцията. Преди това тя беше главен прокурор на Румъния - първата жена на този пост, най-младият главен прокурор на страната и първият главен прокурор от декември 1989 г. насам, който е изкарал мандата си докрай, напомня в. "Адевърул".
Кьовеши може да бъде кандидатката, подкрепена от реформисткия Съюз за спасение на Румъния (ССР) на изборите през 2024 г., пише в. "Ромъния либера". Наскоро избраният лидер на опозиционната партия Каталин Друла допусна такава възможност в телевизионно интервю на 11 юли. "Всяко решение е възможно. По принцип партиите се опитват да намерят вътрешни кандидати и решения, но в някои моменти може да бъде решение и да имаш външен кандидат", посочи той в отговор на въпрос дали ССР би подкрепил кандидатура на Кьовеши.
Според проучване на института Сочиопол, осъществено в периода 20-27 юни 2022 г., може да се очаква вторият кръг на президентските избори през 2024 г. да бъде между Мирча Джоана и Лаура Кодруца Кьовеши, пише агенция Медиафакс, като отбелязва, че мандатът на Джоана изтича през 2023 г., а на Кьовеши - през 2026 г., и че никой от тях в момента не развива политическа дейност. Агенцията напомня също, че през 2015 г. Кьовеши е заявила, че не възнамерява да влиза в политиката. Не е ясно дали това решение все още е в сила.
Лаура Кьовеши има популярност от 30 процента, като се изравнява по този показател с бившия кмет на Букурещ Габриела Фиря, а след тях се нарежда Мирча Джоана с 29 процента, сочи още анкетата. Като се има предвид, че Габриела Фиря по-скоро възнамерява да си върне кметския пост в Букурещ, битката за "Котрочени" се очертава между Джоана и Кьовеши, отбелязва Медиафакс.
Евентуално победа в президентските избори на Лаура Кьовеши, наричана от международните медии "желязната дама" на Румъния, би я направила първата жена-президент на Румъния, изтъкват още местните медии.
И ОБИЧАЙНИТЕ ЗАПОДОЗРЕНИ...
Председателите на двете най-големи партии в Румъния и лидери на управляващата коалиция Николае Чука и Марчел Чолаку също се споменават като потенциални кандидати за президентския пост. Но подреждането на пъзела става още по-сложно, като се има предвид, че през 2024 г. предстои да се състоят не само президентски, но също така и парламентарни и местни избори. И макар до изборите да има повече от две години, в партиите вече е започнало обсъждане на потенциалните кандидати, пише в. "Адевърул".
Според изданието в Социалдемократическата партия (СДП) "нещата са сложни", тъй като председателят на формацията Марчел Чолаку засега показва, че няма амбиции към президентския пост. Същевременно СДП се въздържа да обяви, че залага на варианта Мирча Джоана - един кандидат с международен профил, който все пак има социалдемократически "произход" (бил е лидер на партията от 2005 до 2010 г.).
Други варианти за кандидати са министърът на труда Габриела Фиря и министърът на здравеопазването Александру Рафила, които се ползват с високо ниво на доверие и стоят добре в социологическите проучвания.
Що се отнася до другата управляваща партия - Национално-либералната (НЛП), там погледите са насочени основно към лидера на формацията и премиер Николае Чука, посочва всекидневникът, като напомня, че правилото в НЛП винаги е било лидерът на партията да бъде и кандидат за президент (Клаус Йоханис спечели президентския пост скоро след като оглави НЛП).
Премиерът Чука обаче е много вероятно да понесе и голяма част от негативите на настоящото коалиционно управление, включително високата инфлация, скокът на цените на горивата и храните, увеличението на лихвите по кредитите, поскъпването на еврото и т.н., коментира в друг свой материал "Адевърул". Това би се отразило на шансовете му за успех.
Друг възможен вариант за либералите е първият заместник-председател Дан Мотряну, смятан за един от "любимците" на настоящия държавен глава.
Според изданието двете основни опозиционни партии - реформисткият Съюз за спасение на Румъния (ССР) и националистическият Алианс за единство на румънците (АЕР) - е вероятно да участват в президентската надпревара с лидерите си Каталин Друла и Джордже Симион. Не е изключена и кандидатура на отцепилия се от ССР бивш премиер Дачиан Чолош.
Лудовик Орбан, бивш лидер на НЛП, който неотдавна сформира своята партия "Силата на десницата", пък е първият политик, който вече е обявил намерението си да се кандидатира на президент на следващите избори в Румъния.