Тенденциите за 2022 г. трудно могат да се очертаят заради натрупването на няколко кризи в страната, но при запазването на сегашните темпове на инфлация и ако няма двуцифрен срив в търсенето, инвестициите в роботи и индустриални технологии ще станат част от групата на така наречените умни инвестиции и би могло да се очаква положителните темпове на растеж на този пазар у нас да бъдат отчетени и през 2022 година, смята експертът.
Актуални данни на Международната федерация по роботика (IFR), цитирани наскоро от специализирания портал за роботика robotics-bulgaria.com, показват, че пазарът на роботи в Европа се възстановява след две години на спад в продажбите. През 2021 г. инсталациите на промишлени роботи са надминали досегашния рекорд от 75 600 внедрени системи, който беше регистриран през 2018 г. Статистиките за изминалата година показват, че новоинсталираните роботизирани решения са общо 78 000, което представлява ръст от 15 на сто спрямо предходната.
В българската Асоциация по роботика членуват над 40 компании, от които около 20 са фирмите, които се занимават само с роботика и индустриална автоматизация, като компаниите с българска собственост са около половината от фирмите в бранша. Сред тях са производители на роботи за полупроводниковата промишленост, разработчик на колаборативни роботи, производител на роботи за дозиране и леене на метал и други индустриални системи. Освен това има множество български доставчици и разработчици на индустриален софтуер, машинно зрение, системи за складова автоматизация, интегратори на роботи и други.
През 2020 г. на световния пазар имаше "тектонично" разместване заради разширяването на дела на електронната търговия и съответно необходимостта от складова автоматизация. Тогава логистиката и складовете изместиха автомобилостроенето от водещото място като потребител на индустриални роботи, коментира Йонко Чуклев. Такава е картината и в другите европейски държави, но от 2021 г. както там, така и у нас автомобилостроенето отново си връща лидерската позиция, допълни той. На второ място по ползване на индустриални роботи е секторът "Обработка на метали" заради редица опасни и вредни задачи за хората. По същата причина на челно място по автоматизация обикновено е и химическата индустрия. Сред топ клиентите на роботи в Европа и България е и фармацията, като основно те се ползват за автоматизация на складовите им площи, но има и проекти за автоматизирани аптеки.
Кога ще берем череши, докато почиваме?
Търсенето на роботи за земеделието в Европа се засилва. Засега в България, а и по света са създадени основно автоматизирани оранжерии, но не толкова заместители на берачите на плодове и зеленчуци. Светът все още е доста далеч от свободата от тежкия земеделски труд, но първите опити вече са налице. В България малка компания е разработила прототип на робот за бране и пръскане срещу вредители при ягодите. Това обаче са прототипи, засега у нас не е въведено цялостно решение, а в света проектите за роботи берачи са по-скоро единични, отколкото масови, които да заменят досадния ръчен труд на берачите, коментира експертът. Според Чуклев поне още 10-15 години ще трябва да почакаме до появата на армии от роботи, които да "превземат" нивите. В момента дори и водещите компании от Франция и Англия, които са изобретили такива роботизирани берачи, не могат да произведат следващите 5-10 години толкова масово такива машини и те да достигнат нивата на "колегите" им от автомобилостроенето.
Скъпо ли е да си купиш робот?
Последната година няма признаци цените на индустриалните роботи да падат и една от основните причини за това е дефицитът на чипове и забавените вериги на доставки, коментира Чуклев. В зависимост от сложността на проекта, у нас цените достигат до 300 000 лева (става дума за големи индустриални роботи в комплект с контролери, периферия и интеграцията им), но има и много възможности от порядъка на 15 000 евро за индустриален колаборативен робот, а "колегата" му втора ръка може да се намери и за под 10 000 евро.
В България има и доста продажби на роботи втора ръка, освен това уникален за страната ни почин, известен още от социализма, е талантът на българите да преправят машини и за други цели. Затова у нас е популярна практиката да препрограмираме роботи, което не се прави често в Западна Европа. В България роботи втора ръка често се купуват и за по-малки производства - например за производство на кисело мляко, машинни детайли и други. Като цяло секторът на хранителната промишленост в България е сериозен клиент на "втора ръка" роботите. Въпреки българския феномен малки компании да пазаруват стари модели роботи, това не оказва чувствително влияние върху тенденциите на пазара в страната, като за 2021 г. отчетените ръстове на продажби са основно на нови роботи, коментира експертът.
Все повече български фирми декларират, че заделят повече средства за автоматизация, сочат данни от проучване на ПАРА, но интересът към роботизацията в индустрията е под средните нива за Европа. Масовата българска компания отделя годишно за автоматизация под 1 милион евро, което е доста по-скромен бюджет за автоматизация спрямо европейския. Проучването на българската асоциация по роботика показва, че във водещите браншове - машини, метали, химия, електроника, има по топ 10 фирми, които се интересуват от автоматизация, а в останалите тези технологии бавно навлизат, коментира експертът.
И с роботи няма да попълним дефицита на кадри в България
Близо 200 000 души е недостигът на кадри в България по данни на работодателите, той обаче няма как да бъде попълнен с роботи, коментира експертът. Причината е заради структурата на икономиката ни - 70 процента от нея са услуги, 30 на сто - промишленост и земеделие, като такава е и картината на търсените работни места в страната. Проблемът идва от това, че все още не е изобретен робот, който веднага да е приложим, например в сферата на услугите, няма и роботи, които лесно да бъдат обучени за продавач-консултанти, шофьори, учители, медицински сестри и други необходими професии. В този смисъл страховете ни, че роботите ще изземат работните ни месата, засега се отлагат.