Концертът, наречен "На юг", включва "Танго балет" от Астор Пиацола, "Молитвата на Тореадора" опус 24 от Хоакин Турина и Grand Quartetto от Николо Паганини.
"Молитвата на Тореадора", опус 24 от Хоакин Турина, е написана първоначално за квартет за четири инструмента laúd. Преведено буквално това би означавало "квартет от четири лютни", но композиторът не е имал предвид лютните от епохата на Ренесанса или Барока, а испански фолклорни инструменти, които със своите крушовидни тела и удвоени струни наподобяват по-скоро мандолини. Като ансамбъл те обхващат много по-широк диапазон и имат по-богати възможности, като бандурията и лаудетата изпълняват високите партии в квартета, а "теноровият "лауд" и "лаудон"-ът покриват тенора и баса.
От 31 март до 6 май 1925 година Турина преработва творбата за струнен квартет и я посвещава на квартет Aguilar, с който си сътрудничи в процеса на писане, а през 1926 прави адаптация и за струнен оркестър. Премиерата на "Молитвата на Тореадора" е на 3 януари 1927 г. в в Teatro de la Comedia - Мадрид. Изпълнението е на Мадридския филхармоничен оркестър под диригентството на Бартоломе Перес Касас, а на 28 октомври 1927 тя е представена и в Барселона.
В програмата на концерта е цитирано следното изказване на самия Турина: "Един следобед, по време на борбата с бикове на Плаза де Мадрид, този стар, хармоничен и забавен площад, "видях" своята творба. Бях край конюшните и там, зад една малка врата, се намираше параклисът, пълен с тамян, където тореадорите идваха да се помолят в мига, преди да се изправят пред смъртта. Тогава, в цялата му пълнота, ми се представи онзи субективно музикален и ярък контраст между далечния шум на площада, на публиката, която очаква зрелището, и отдадеността на онези, които идват пред бедния олтар, изпълнени с трогателна поезия. Те се молят на Бог за живота си, може би и за душата си; за илюзията и за надеждата, с пълното съзнание, че може би ще си тръгнат завинаги след няколко минути, на тази арена, пълна със смях, музика и слънце…".
Grand Quartetto на Паганини не започва живота си като струнен квартет, а по-скоро е седмият от квартетите на Паганини за цигулка, виола, виолончело и китара. Той е композиран през 1818 г. и представен на концерт, на който известният виртуоз на цигулката Карел Липински свири на цигулка, а Паганини свири на китара. След това изчезва и не е публикуван, за разлика от повечето от другите му 15 китарни квартета, до средата на 20 век. Публикувана е в Лайпциг през 1831 г. и в Париж приблизително по същото време. Първите шест китарни квартета са написани за аматьори, но Grand Quartetto е написан за професионалисти и за виртуозен цигулар.